На Запад никога и никъде – нито в медиите, нито на политическо ниво – не ги наричат патриоти, но нашите националисти не се трогват от този факт и управляват присъединилата се към Запада България под самозваната претенция да са обединени патриоти. Желанието им вкупом им се зачете в нашата слабохарактерна държавица.
Колкото са патриоти, толкова са и обединени. Това се знае отдавна, но сега вече се вижда по волята на разединените ни националисти. Какво искат да ни кажат като ни докладват в медиите, че са скарани помежду си?
Възможно е социологическите проучвания, които не им отреждат място в парламента при хипотетични избори с днешна дата, да са им пуснали мухата на разграничението. От последните им изяви- напълно доброволни, а не под някакъв медиен или какъвто и да било друг натиск, се вижда, че орбитата им в управлението заприличва на земната: веднъж се върти около себе си, втори път около слънцето….
Само вождът – слънце си стои на сянка и се прави, че не забелязва как коалиционните му другари от “Атака” подхванаха дясна му ръка Цветан Цветанов при това по тема, по която самият вожд е уязвим. Да се възмутиш от Цветанов като от бивш комунист и милиционер, както направи публично Сидеров, е директен упрек и към Борисов.
Друг е въпросът, че ако лично Сидеров не е бил милиционер официално, то неофициално за него се разнасят отдавна твърдения в съпричастност към милицията. Сигурно е във всички случаи, че сред избирателите на “Атака” гъмжи от бивши интернационалисти, новопокръстени националисти със зелени дрехи от запаса, които си мечтаят да им бъде свирен сбор като онзи, чрез който зелените човечета на Путин превзеха Крим.
Сбъркана работа, направо “джендърска”, както биха казали въпросните другари. Но изглежда, че вождовете на споменатите избиратели са решили да действат на принципа, “една работа трябва да се обърка докрай, за да се оправи отново”. В края на краищата имат примера на Борисов, който не е довършил нито един свой мандат в служба на народа – нито в МВР, нито като кмет, нито като дважди премиер. Пък на, нищо му няма, царува си и след като оправи България (без най-западната й част, която все повече бере душа, защото не останала там жива такава) вече е на път да оправи и Западните Балкани.
Беше ясно, че временно обединените националисти ще си покажат разединените рога и ще си ги сблъскат като овни през размножителен период. Борисов ли им криво постове раздаваше или те те го криво разбраха, че взеха да му нападат най-милото другарче?
Не е ясно само какво прегрупиране ще настъпи в резултат на това в един момент. Ако се съди по-най новите перчения на колизионните партньори, изглежда някои от тях си постилат да си легнат във властта с БСП и това най-ясно се вижда от отказа на “Атака” да обижда другарите и другарките по темата за др. Жаблянов. Не била важна. За разлика от темата за сближаването с червените консерватори, с които задено и възможно най-братски си поделят славата на активни борци против половата заплаха, надвиснала откъм Истанбул(ската конвенция) – хем е западна, хем идва от Изток, което е доказателство, че Доган ще да е бил прав, пророкувайки, че пътят на България към Европа минава през Босфора.
Допирните точки между “Атака”+ВМРО с БСП вече станаха толкова много, че както се казва, остава само младите да се вземат, щом се обичат. Още повече, че ги обединява бащинството на Матушката им, която те искат да спасяват от лошите западни санкции.
Ами останалите от колизията, наричана “Обединени патриоти”? Валери Симеонов е “минал под дъгата” на отсрещния бряг, декларирайки медийно миналата седмица добре известната , но пазена и до днес в тайна от ГЕРБ истина за руската намеса в протестите срещу проучванията за газ в Добруджа през 2013 г. Как да не го заклеймиш при това положение с намеци, че е отскоро в политиката и ти дължи благодарности по този повод, както направи днес Сидеров?
И да искаме, не можем да им попречим да се налудуват. Защото нито сме обединени, нито ни е позволено да се наричаме патриоти, щом държим на западната ориентация на страната ни. То като се замисли човек и гражданите за европейско развитие на селска България са европейци колкото са и граждани…
Само не ми казвайте, че въпросът е поколенчески и ще се изживее. В това ни беше надеждата в началото на 90-те години, когато наивно вярвахме, че носталгията по времето на несвободата ще изветрее с времето под поривите на вятъра на промяната и онази с косата ще реши въпроса вместо нас. Обаче се оказа, че новото поколение носталгици е по-озъбено и гладно да води стадото към светлото минало от старото, което все пак беше яло малко бой в живота и се озърташе да не получи някоя гега по гърба от рода на онези, които в младостта си е раздавало щедро и до смърт на “враговете” си.
Гегата обаче не игра. И младоците им си направиха извода: време е пак да вземем тоягата на властта, си казват явно те и както се вижда, са готови на всякакви номера, за да постигнат целта си, включително в един строй с уж презрените някога от тях националисти (от ВМРО и “Атака”).
