Как да съсипеш репутацията на уважаван и достоен български лекар? Дай му да носи повече власт, отколкото може да понесе, и го остави да рухне под тежестта й без политическа опора.
Проф. Камен Плочев - един от най-добрите специалисти по инфекциозни болести в България, се оказа поставен в точно такава унизителна ситуация.
Преди по-малко от година Плочев беше избран за управител на Здравната каса с 85% подкрепа от Народното събрание, или с 84 гласа повече, отколкото получи последният на опашката за здравни министри на ГЕРБ Кирил Ананиев. Днес 67-годишният професор се оказа под натиск да си подаде оставка с добро, защото иначе "нямало да си намери работа в държавна болница"
Преди по-малко от година Плочев беше избран за управител на Здравната каса с 85% подкрепа от Народното събрание, или с 84 гласа повече, отколкото получи последният на опашката за здравни министри на ГЕРБ Кирил Ананиев.
Днес 67-годишният професор се оказа под натиск да си подаде оставка с добро, защото иначе "нямало да си намери работа в държавна болница".
Засега историята пази в тайна името на оня "доброжелател", който си въобразява, че по устав може да смачка професионалните заслуги на лекаря. Но който и да е той, личността му няма никакво значение. Принципът на системата отдавна е ясен: грам лоялност тежи повече от тон интелект.
Рано или късно - но по-скоро рано, отколкото късно - управителят на НЗОК ще бъде уволнен предсрочно. Дори само заради грубата му тактическа грешка да се асоциира медийно с депутата от опозицията Славчо Велков, когато очаква подкрепа от управляващото мнозинство. И не само затова.
Плочев ще си тръгне, защото вярва в идеалната (но не съвсем актуална) идея, че НЗОК е независим фонд със самостоятелна финансова политика, чрез която носи отговорност за общественото здраве.
И понеже общественото здраве е въпрос на национална сигурност, а не е елементарна сметка на плюсове и минуси, управителят на НЗОК би трябвало да е равен на министъра на здравеопазването, а не да бъде третиран като второразреден началник отдел. Обаче не е съвсем прав.
Въобще не е учудващо, че финансовият министър (или съответната му "дясна ръка") има амбициите да държи НЗОК на ръчно управление, всеки би го направил на негово място.
Достатъчно е да си спомним как навремето Симеон Дянков лично назначаваше и уволняваше ръководството на Министерството на здравеопазването.
Почти една трета от средствата на Здравната каса са пари от данъчни трансфери, а не от целевите осигуровки. Всички приходи на Касата се събират не от нейната администрация, а от НАП, т.е. пак зависят от Министерството на финансите.
Със собствени сили НЗОК е неспособна да прекрати източването на бюджета си през фалшивите хоспитализации, роенето на специализирани болници за "престижни" заболявания, надплатените търгове за лекарства, лобизмът за милиарди или престъпно управляваните общински болници.
Управителят на НЗОК не може да си позволи лукса на ръководителя на частен здравен фонд да не плати една стотинка надценка при съмнение за измама, без изобщо да разсъждава по въпроса дали жителите на Враца, Ловеч и Трън няма да останат без лекарска грижа и дали кметовете на съответните общини няма да бъдат изгонени с тояги и камъни.
Идеята, че всеки здравен министър може да си "води" шеф на НЗОК като секретарка, може да изглежда абсурдна, но практически не е. Не е и много учудващо, че някои ръководители на Здравната каса издържат на поста си дори по-кратко, отколкото министрите.
Да носиш отговорност за 4 млрд. лева, без да имаш власт да ги контролираш - това не е задача за хора с крехки души.
С други думи, Бойко Борисов е прав, че проф. Плочев не разбира нищо от политика.
Само че пословичното текучество на кадри в управлението на държавното здравеопазване не е атестат нито за нивото на медиците, нито на бюджетарите. То е жалък белег за неспособността на властта да се справи с базов политически въпрос: не просто да се гарантира достъп до здравеопазване, а и да се подобрява качеството на живот на българските граждани с ефективно управление на здравните им осигуровки.
Този въпрос е много по-важен от дребнотемието кой с кого не си говори, кой на кого нарежда, кой кого слуша, и кой на кого е "свой". Много по-важен е и от името на онзи анонимен герой, заплашил един достоен български лекар с репресия.
