Реалност ли е корупцията в България? Или просто "усещане" и "вестникарско внушение"? Две "дребни" новини, които останаха почти незабелязани, ни приближават до отговора.

За да противодейства на корупцията, България вече си има специален закон и специална комисия, която пък съвсем скоро ще си има новоизбран председател (или отдавна подготвен „наш" човек). Едва пръкнала се, комисията веднага се впусна (заедно с прокуратурата) в първата си акция - срещу кмет на малка община. Твърди се, че се „договарял сам със себе си" и раздавал обществени поръчки на свои роднини. Местното население (или една организирана част от него) протестира и си иска кмета, понеже не вярва, че е виновен.

Но комисията има много сериозен проблем с доверието: голяма част от обществото смята, че засега корупцията получава повече съдействие, отколкото противодействие - и очаква да види същата активност срещу нейните прояви по високите етажи на властта. Оттам обаче се чуват гласове, че такива прояви няма, доколкото няма доказателства и присъди. И че корупцията всъщност е не толкова реалност, колкото „емоционална категория", „усещане" и „вестникарско внушение".

Кметска епидемия

Докато се ограничава само по „високите етажи", този дебат едва ли може да излъчи победител. Защото, първо, като неизбежен арбитър в него се явява прокуратурата, а доверието в нея е също доста проблематично. И второ, защото политическите (и финансовите) залози са твърде големи.

Затова нека да видим какво става по „ниските етажи на властта". Ще ни помогнат две „дребни" новини, които останаха почти незабелязани.

Тази неделя в десетина села из страната се проведоха извънредни кметски избори. Всъщност, такива избори се провеждат непрекъснато - по кметските места, особено в по-малките общини и населени места, има голямо текучество. Причините за това са разнообразни, но сред най-често срещаните е конфликтът на интереси и по-конкретно - драматичният по мащабите си сблъсък със законовата забрана за съвместяване на публичния пост с търговска дейност. Кметове системно „забравят" да прекратят участието си в търговски дружества или пък (като в споменатия по-горе случай) въртят бизнес със себе си чрез подставени лица.

Например: общински кмет дал десетки хиляди левове общински пари на частна фирма, за да може тя да участва в търг, обявен от самия него.

„Бившата" фирма на селски кмет десет години изпълнявала общински обществени поръчки. Той смята, че не е направил нищо нередно и че отстраняването му се дължи на „политическа атака". Съжалява, че се е „набъркал в тая политика", но въпреки това се е кандидатирал пак.

В същата община се наблюдава нещо като кметска епидемия - само през последните няколко месеца заради непозволена търговска дейност са отстранени шестима кметове.

Съветнически неволи

Още по-показателна е втората новина. "Български общини могат да останат без общински съветници", алармира тези дни председателката на общинския съвет в черноморска община (любима туристическа дестинация), която оглавява и Националната асоциация на председателите на общински съвети. Оказва се, че вече и общинските съветници са изправени пред същите драматични неволи с конфликта на интереси. Причината: новият антикорупционен закон императивно им забранява да бъдат еднолични търговци, съдружници, акционери или членове на ръководните органи на търговски дружества, имащи сключени договори с общината, в която са общински съветници, или с нейни търговски дружества и предприятия. Заради този текст в 80% от общините към момента имало голямо притеснение.

Това притеснение е разбираемо, но изричането му на глас е толкова потресаващо със своята безсрамна откровеност, че чак звучи като фейлетон. Не е обаче. Общинарите, видите ли, не били против самите ограничения по принцип. Даже много харесват закона. Ама ако може, той да не важи за тях. Затова искат „да бъдат уточнени законовите текстове", така че за вече сключените договори да бъде уредено заварено положение. Защото „много общинари вече изпълняват задълженията си неправомерно" (тоест, имат търговско взимане-даване със собствените си общини). И сега са изправени пред драматичен избор (бизнес договорите с общината или мястото в общинския съвет), който хич не им се иска да правят.

Колко точно са изпадналите в това незавидно положение и какво ще изберат, е трудно да се каже. Но ако се съди по твърдението на цитираната председателка, че „в един момент може да останем без общински съветници", трябва да са много. И е твърде вероятно за повечето от тях бизнесът да се окаже по-важен от службата в интерес на обществото и „доверието на избирателите". Иначе (без договорите и съответните облаги) за какво са се „набъркали в тая политика" и какъв е смисълът да остават в нея?

Елитът в този масов спорт

Разбира се, някои ще кажат, че не е задължително всеки подобен случай да бъде разглеждан като корупция в нейния тесен смисъл. Но това е въпрос на терминология и дефиниция, който и в новия антикорупционен закон въобще не е решен. Във всеки случай става дума за конфликт на интереси, който е нещо като преддверие към корупцията и задължителна съставка в нейния по-широк смисъл, включващ най-разнообразни форми на (зло)употреба (с) на властта. Както се вижда, близо десет години след приемането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, по низините на властта това явление не само не е изкоренено, но дори се е превърнало в нещо като масов спорт.

Но „високото спортно майсторство", елитът в този спорт е по върховете на властта, където интересите и изкушенията са много по-големи. От друга страна там „предотвратяването и установяването" е далеч по-малко вероятно, понеже възможностите и лостовете за прикритие са много повече. Високите етажи на властта сами си избират и назначават хората, които да ги контролират и да „противодействат" на корупцията.