Кошлуков показал пръст в ефира на БНТ защото бил афектиран, оправда го днес реставрираната тази седмица на началнически пост дългогодишна ръководителка на БНТ Уляна Пръмова, управлявала медията в зенита на монархо-социализма и триумвирата Станишев-Сакскобургготски – Доган.
Спуснатият от властта на поста програмен директор на БНТ Емил Кошлуков вероятно нямаше толкова бързо да си покаже афекта, ако не беше решил, че може да се покатери и по-нависоко по палмата (на първенството) като водещ на живо предаване. Обаче такова не бива да бъде поверявано в ръцете на неуравновесените субекти, подвластни на афекти, за да не дефек(т)ират от екрана. Ръцете му, развързани от задръжките на нормалността, задължителна за един водещ на телевизионно предаване, започват да псуват.
Псуването в нашата уж консервативна публичност, трябва да се признае, е по-скоро традиция. Това е единственото “оневиняващо” Кошлуков обстоятелство. С какво е по-лош от своя приятел, културния министър Вежди Рашидов, който напопържа на майка пред репортери в Народното събрание? Или от една новоизлюпена боркиня срещу Истанбулската конвенция, която също напсува на майка (посланика на една съюзническа държава, каквато е британката Ема Хопкинс, дръзнала да каже нещо в защита на майките, т.е. на жените по повод необходимостта да бъде подкрепен този документ)?
В качеството си на началник, Кошлуков щеше да си върши подмолно началническата работа и да претендира, че слугинажът на телевизията пред властта няма нищо общо с него и с истината дори. Който не вярва, да доказва. Обаче личното му дефек(т)иране няма как да се припише другиму, нито да се отрече. Да си свалиш гащите на елементарното приличие пред хиляди зрители е (непри)личен избор. Фактът, че друг бил направил нещо подобно където и да било е толкова “извинителен”, колкото всяко престъпление може да бъде оправдано с твърдение, че не е единственото на света.
На такъв сурат, направен от гьона на непукизма, човек и да поиска оставката, най-много да получи не само среден пръст, но и юмрук в зъбите при първа възможност.
Все пак, след като вече 4 пъти полицията се занимава с разследвания на заплахи срещу живота ми (и три пъти не се стига до обвинение на разкритите лица, пожелали да ме убиват- в момента чакам да видя какво ще се случи при поредното разследване), събирам остатъчната си храброст да заявя, че Кошлуков трябва не просто да си подаде оставката, а направо да се маха. И да си ходи при каруцарите , които са го отгледали политически, възлагайки му роля, чрез която поставят каруцата пред коня, нормалността пред целесъобразността на войната за правата управленска вяра.
“Скамейката” на ГЕРБ е пълна с кадри, присламчили се към победителите на принципа “и аз съм прост, и вие сте прости”. Все ще намерят да курдисат на негово място друг, малко по-нагъл свой представител.
