Има някои граници, които човек не трябва да прекрачва. Ако иска да остане човек.

Има някои страсти, на които човек не трябва да се поддава. Ако иска да остане човек.

Има моменти, в които човек просто трябва да замълчи. Ако иска да остане човек, разбира се...

Няма значение дали президент, министър или бабичка. Няма значение дали в центъра на София или в малко затънтено село. Няма значение дали милионер или последен бедняк. Загубата на дете е извън всички тези условности. Извън всички думи, които могат да се кажат. Като бездънна черна дупка, която поглъща даже смисъла да думите.

"Смятате ли, че един арест може да е по-страшен от адът на собствената вина? От разбирането, че ти си го направил. Или поне не си го предотвратил..."

Няма значение дали шейна, куче, кола, нож. Причините нямат значение. Фактически нищо няма значение.

Гледам с какво настървение анализатори описват подробности от поредната трагедия. Разчепкват скорости, разрешителни, наредби, отговорности. Искат арести, наказания, справедливост. За министъра, за бабата, за президента, за чичото.

Смятате ли, че тях това ги интересува? Смятате ли, че тези хора се страхуват от арести, разследвания, наказания? Мислите ли, че за тях има нещо по-страшно от черната дупка, която ги е засмукала? Повярвайте ми, няма. Те вече са в техния си ад.

Адът, в който имаш такава дупка в себе си, че очакваш всеки момент да потънеш в нея и да изчезнеш. И не разбираш защо не се случва.

Адът, в който всичките ти сетива са толкова блокирали, че не разбираш какво е храна и вода. И не виждаш смисъл да си жив.

Адът, в който сънуваш. Сънуваш глас, лице, смях. Толкова реалистично, че скачаш и не знаеш къде си.

Адът, в който не спираш да си задаваш въпроси: защо, как, какво. Адът на собствената си смазваща вина.

Смятате ли, че един арест може да е по-страшен от адът на собствената вина? От разбирането, че ти си го направил. Или поне не си го предотвратил...

Да, ще има разследвания. Ще има наказания. Може и някой по някое време да се опита да манипулира фактите. И за бабата, и за министъра. И да, може би е роля на обществото да искат еднакво третиране и на бабата, и на министъра. Но, моля ви, говорете внимателно, уважително. Не се опиянявайте от страстите. От ситуацията. Тези хора вече са в ада. Нищо по-лошо не може да им се случи. Само ние можем да станем по-зли...

Защото има граници, които човек не трябва да прекрачва. Ако иска да остане човек, разбира се.