Факт е, че задаващото се българско председателство на Съвета на министрите на ЕС е голям залог и залък за нашите управляващи и за т.нар. политическа класа изобщо (макар нейната класа да е доста съмнителна, ако говорим за нивото й). Но някак приехме за (единствена) даденост вероятността нашите управници да се смирят по този повод, за да не се излагат с репресии спрямо своите критици пред чужденците. Може да има истина в тази хипотеза, но фактите показват още нещо. Нещо обратно на това очакване!

През изминалата 2017 г. в периферията на общественото внимание остана приплъзването на Борисов и производните му по властова линия “величини” към позицията на някои чернеещи в отделни аспекти централно и източноевропейски овце от европейското стадо. Самия Борисов многократно се изказа по дух и стил като “поляк”, “унгарец” или “словак” по адрес на “лицемерието на ЕС” най-вече (и дори солово) във връзка с политиката на Брюксел спрямо Турция на Ердоган, но и все повече в хор с антимигрантските настроения и действия на Вишеградската четворка, включваща и рязко противопоставящата се на приема на бежанци Чехия.

Но това е само най-видимата част на нашия титан(ик), който се надява да финтира за пореден път айсберга на недоволството от властването му в самата България и отлага сблъсъка с европейските ценности, подкрепяни от него от приличие пред богатите чужденците на борда.

Истината е, че Борисов започна да се изявява като полуевроскептик (чак като Орбан и Качински не смее да се изкаже, твърде зависима е властта му от европейските пари), окуражен от факта, че в лицето на управляващите в Полша и Унгария вижда себеподобни: хем (представящи се за) десни, хем си правят, каквото си искат, въпреки ръмженето на някакъв си Брюксел.

В едно (невидимо) отношение обаче Борисов тихомълком е надминал колегите си по евробунтарство в рамките на евросъюза: без да го признава, отричайки фактите дори, Борисов си е подсигурил медиен комфорт както никой друг евродругар. През изминалата 2017 г. той се възцари окончателно на върха на една все по-беззъба, послушна и фрустрирана медийна среда, чиято опърничавост започна да бъде укротявана от обезоръжаващата политическа транссексуалност на монархо-социалистическото управление. Едновременно с това тя беше форсирана от Първановщината и получи окончателния си задушаващ целофан в наши дни.

Борисов гледа как вишеградските му колеги се разпореждат с медиите без да се съобразяват с брюкселските забележки и не само си прави изводите, че “може и така” без да пострадаш от гумения брюкселски бумеранг. Не само им подражава, но и се подсмихва под байборисовия си мустак колко са изостанали някои еврокамаради в откритието си, че разединението на журналистите прави силата (му).

Защо да не си укрепи още повече властта в най-всепроникващата до села и паланки държавна телевизия с доказано все по-предан обслужващ персонал в навечерието на Председателството? И нов програмен директор с опит от атакистката телевизия “Алфа” ще си уреди (че и като водещ на публицистично предаване ще го курдиса след това), и новинарска началничка от опитната в пропагандата към силните на деня от ТВ 7 ще наложи…

“Дреболии”? Да, за европейците евентуално. Но за българите е важно да бъдат облъчвани правилно и на Борисов никак не му е все едно кой ще го обгрижва - човек по човек се грижи човекът за това.

Какво ще му направят европейците за тези дребни прегрешения (чрез които от години надгражда като с тухлички фараонската си пирамида на медиен властелин на положението)? Ще му се скарат ли или ще го детронират? Няма такава опасност. А който е недоволен от това, да се оплаче на арменския поп – Армения и без това е руска военна база, да видим какво ще постигнат жалбоподателите пред арменския поп (или тв водещ). Ай, сиктир (с извинение, защото на арменски това е мръсна псувня, но ние сме я “омекотили” за всекидневна употреба, побългарили сме я)!

Христо Ботев, любимецът на неговите днешни антиподи във властта и опозицията, употребяван за измиване на гузната им съвест, е казал в далечната 1874 г. във в. “Независимост” (В. “Независимост”, г. IV, брой 52 от 12 октомври 1874 г.) за зависимостта на журналистите във фейлетона си “ДЛЪЖНОСТИТЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ И НА ЖУРНАЛИСТИТЕ” горчиви думи. Обръща се към “колегите” си с “братя врабци и цацунгери”, които следват съветите на поповете да си мълчат (“…мълчанието е една от ония добродетели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо миропомазание”.

И ето че днес сме осъмнали пак там – като при онова чуждо владичество, което обичаме да наричаме робство за оправдаване на робския си манталитет и необходимостта Русия, страната на робите, да ни освобождава.

Системното изнасилване на четвъртата власт я превърна днес в същество от някакъв трети пол – с избити зъби, за може да обслужва властта без опасност да я ухапе. А опитва ли се някой да се зъби, за тази цел се задействат чуковете на прокуратурата или на другарите по коалиция от “Атака” по съдебен път (самите те имат опит от съдебната зала, нали Сидеров го осъдиха за хулиганство) - и те да свършат някоя (мръсна) работа, няма само чорбаджийски постове да получават на чисто (ни бой яли от баш путинофил на столичната ул. “Раковски”, ни в НАТФИЗ нахлували) за заслуги в атакуването на нормалността в българския обществен живот.

Тези нерадостни наблюдения не са “прозрение” на някаква си личност.

Американската журналистка от български произход Татяна Кристи твърди следното за намесата на българската власт в платформи за публично изразяване на мнение като Фейсбук:

“Фейсбук е компания, която не желае или е много несклонна да комуникира с потребителите си (когато не им иска пари или лична информация). Каналите за обратна връзка във Фейсбук са формални и не съществуват ясни механизми за протекция на личности, атакувани на политическа основа. Фейсбук се превърна в удобна бухалка на властта в държави с недемократично управление, погазващи правата на личността и свободата на словото. Единственото досега свободно поле на Фейсбук за обмяна на идеи, неконтролирано от зависимите медии в България, се оказа податливо на правителствен шантаж и на нечистоплътни бизнес практики. Относно блокиранията, ето резултатите от моето разследване.

Много преди Фейсбук да ми изтрие профила в края на миналия месец на база на пост от преди една година, в който споменавам думата „гей” в хомофобски цитат на Магда Ташева – тогава народен представител от Атака, аз започнах самостоятелно разследване на това как оперира Фейсбук и причините, по които блокира. Успях да изчета много от безбройните им „стандарти” и да се уверя, че в прилагането им няма абсолютно никаква обективност и яснота.

Повече яснота ще се намери в мъглявината Андромеда, отколкото в критериите за блокиране на Фейсбук, което е добре дошло за всяка нечистоплътна измет с власт. Единственото ясно нещо в тези така наречени стандарти е, че те често се използват като бухалка срещу свободата на словото в недемократични държави. България не е единствената, но е единствената страна в Европейския съюз, където подобно блокиране съществува на такава скала.

Наши източници твърдят, че в България функционират два тролски центъра – свързани с властта – един афилииран с ПП ГЕРБ и втори – с Патриотичния фронт, които са активирани, за да заглушат гласа на критиците на властта, особено по време Европредседателството. Профили на личности като адв. Николай Хаджигенов, главният редактор на сайта Биволъ за разследваща журналистика Атанас Чобанов, на карикатуриста Христо Комарницки, на Манол Глишев, на Самуил Петканов и други критици на властта биват редовно атакувани и блокирани”.

А ето и статия в Блумбърг за начина, по който Фейсбук се използва за целите на потискането на критиката от страна на правителства и режими, които, за разлика от индвидите, имат силата и влиянието да въздействат възпиращо върху критиките срещу себе си в мрежата. Мислите ли, че абонираните за властта нашенци и техните сате

ити се “гнусят” от подобна възможност?