ЦУМ-гейт, КУМ-гейт, Суджук-гейт: 2017 нарои шумни скандали, от които лъсна обвързаността между управляващи, опозиция и прокуратура. Но истинският скандал бе друг: че всичко това не доведе

до никаква промяна. Защо?

Парламент без опозиция, но с кресливо противопоставяне. Извънредно активен главен прокурор, без нито една присъда за корупция по високите етажи на властта. Внесено обвинение за обира на прехода - КТБ - без единият от публично заподозрените главни участници да е бил разпитан в хода на разследването. Официалното влизане на националисти във властта и инсталирането им на високи държавни постове. Поредните стъпки за рестартирането на АЕЦ "Белене". Краят на илюзията, че ГЕРБ и ДПС са в противопоставяне. Това са само част от изключително динамичните събития през 2017 година, които парадоксално не водят до никаква промяна.

Безспорно изтичащите 12 месеца ще се окажат едни от най-продължителните в обществен план. Защото политическото летоброене започна още през 2016 година с първите загубени избори от страна на ГЕРБ и влизането в президентството на излъчения от БСП бивш летец Румен Радев, и ще приключат не в края на декември, а шест месеца по-късно, когато завърши председателството на страната ни в ЕС.

Събитията

Въпреки непрекъснатите скандали обаче годината ще остане особена с това, че нищо не се промени. БСП загуби предварително спечелените парламентарни избори, а ГЕРБ триумфира при почти загубен вот. Ако преди това националистите управляваха, но не съсредоточаваха в ръцете си властови ресурс, вече имат двама вицепремиери. ДПС често подкрепят мнозинството на ГЕРБ и националистите в парламента, но едновременно с това твърдят, че искат да демонтират т.нар. "патриоти". Борисов призна, че Ахмед Доган все още е във властта.

Държавата впрегна цялата си репресивна машина срещу издателя на едни от малкото опозиционни медии. Под бурните ръкоплясканията на останалите издания. Журналистите се изяждат едни други, а после констатират, че от професията са останали "руини".

Новоизбраният президент, който спечели поста благодарение на несистемния си профил, се вписа идеално в системата. И предпочете безопасното и комфортно противопоставяне с Цветан Цветанов на тема самолети пред това да се противопостави на разширяването на репресивните правомощия на държавата. Президентът с право се застъпи за опазването на околната среда и за правата на онкоболните, но направи това само в случаите, когато явно знаеше, че има гръб в лицето на БСП. Гласът му не се чу при промените в Наказателния кодекс, например, а липсата на аргументи за връщането на избора на шефа на ВАС послужи като мотив за потвърждаването на избора му.

Съдът и прокуратурата

През 2017 година изтече мандатът на един от най-спорните състави на Висшия съдебен съвет (ВСС), белязан от непрестанно противопоставяне между описваното в медиите като "Цацарово мнозинство" и малцинството, съставено предимно от съдии. И ако за някои установената впоследствие тишина в съдебната система означава, че тя работи нормално, то липсата на конфликт говори по-скоро за конформизъм в новия състав на кадровия орган на Темида. Въпреки всичко обаче изборите в системата (най-вече за съдебна квота) показаха, че част от магистратите имат съпротивителни сили. И в състава на ВСС не попаднаха предварително договорените техни колеги, "спуснати" със списъци за избор.

През изминалата година безспорно събитие бяха и разсекретените от президента Румен Радев стенограми за КТБ. От документите става кристално ясно, че още на 14 юли 2014 година и управляващи, и опозиция са били наясно, че фалитът на банката е в резултат на груба измамна схема, с цел източване на финансовата институция. Стенограмите показват още, че властта е поддържала КТБ във вредна агония почти половин година. Отговорът на въпроса "Защо" изглежда ясен. Ясен изглежда и отговорът на друг въпрос - защо по време на разследването "просто депутатът" (по Бойко Борисов) Делян Пеевски не е бил разпитван.

Гейтовете

Изминалата година предостави и доста поводи за истинско обществено възмущение. Безспорните сред тях, разбира се, бяха ЦУМ-гейт, КУМ-гейт и Суджук-гейт. Които поотделно и заедно показват властовата обвързаност между управляващи, опозиция, прокуратура.

Общото между всички изброени дотук примери е, че нищо не последва. Шумът в медиите по всеки един скандал, независимо от размера му, заглъхваше за не повече от три дни. А основното средство за туширане на всяко напрежение е аргументът с предстоящото след броени дни председателство на страната ни в ЕС. Ето защо същинският развой и завършек на 2017 година ще се случи в средата на 2018 г., когато този "аргумент" загуби актуалност.

Изводът

Удивителното обаче не се крие във факта, че власт и опозиция представляват монолитно, непробиваемо мнозинство на статуквото, което имитира противопоставяне или заради лични антипатии помежду си или, за да успее да симулира сблъсък - както например по темата с приватизацията. Удивителното всъщност бе друго – това, че през 2017 година гражданите просто изчезнаха.

Съпротивителните сили на обществото - с няколко малки изключения за защита на зелени каузи или правосъдна реформа - до такава степен се изчерпаха, че дори преките самопризнания на властта не предизвикват възмущение и недоволство. Обществената летаргия от своя страна обещава още от същото. И през следващата година, и след европредседателството. Което в крайна сметка означава само едно – баналността на злото у нас и посредствената съпротива срещу него доведоха до сигурния извод, че на този етап промяна е невъзможна. За да се случи тази промяна, обществото трябва да се научи да я иска.