Разглезени от лесния достъп до информация в интернет днес всички вкупом забравяме някак си, че далеч не всичко важно, интересно и заслужаващо внимание в близкото ни минало е дигитализирано и откриваемо в мрежата. С други думи, ние боравим и разполагаме с доказателства за казаното и направеното по волята на онези невидими труженици в областта на дигитализирането. Което със сигурност е капка в информационното море.
Разказът на събития, лица и явления дори от доста близкото минало не може и не бива да почива само на спомени (едно от най-големите престъпления на българските телевизии спрямо зрителите е фактът, че не ползват архивите си като антитеза на актуалните към момента лъжи на политиците- но това е друга, много голяма тема, част от схемата , по която медиите са превърнати в обслужващ статуквото инструмент, вместо да са негов опонент).
Не е лошо спомените да бъдат опреснявани и архивите да проговарят. С което да благодарим на Цай Лун, китаецът, комуто се приписва изобретяването на хартията около 2 в. от н.е. , с което изобретателят е заслужил петото място в някои класации на историци относно 100-те най-влиятелните личности в историята за всички времена , защото благодарение на хартията, заменила по-древните, тромави за съхраняване и най-вече за копиране и разпространение информационни носители човешкото познание се е запазило и достигнало до нас (особено след ерата на Гутенберг, изпреварена също с векове в Китай, но поради изолираността на Поднебесната империя и езиковата пропаст с нея,този факт е останал незабелязан в Западния свят).
За изненада на мнозина и особено на вестникарите ще се опитам поне малко да “реабилитирам” печатното слово като източник на съхранено познание поне в сферата на актуалния и днес прочит на сполетялата ни политика.
Ето едно заглавие от тиражния до не толкова отдавна в. “ 24 часа” от 7 ноември 2003 г. То гласи :
“Да сме милостиви към шараните и сомовете!”
Сам по себе си този шаранолюбив призив на главния секретар на МВР в наши дни звучи като гротескна антитеза на известната снимка на риболовеца Борисов с двата шарана: гол до кръста (и доста бос по много въпроси, но спец по улов на наивници) министър-председател с уловените от него шарани като алюзия на техните човешки подобия, които кълват на популисткото му кюспе.
Заглавието не носи никаква информация и трябва човек да се зарови в текста, за да научи, че Борисов се възмущава от пречките в закона да бъдат арестувани бомбаджии, хванати с доказателства, но оправдавани след техните твърдения, че просто са бракониерствали. Обръщайки се към законодателите, главният секретар на МВР се възмущава от обвиненията срещу некадърността на полицаите, докато причината била в това, че не им позволяват СРС-та и ДНК да взимат, а хванатите с експлозив от тях се измъквали, че отиват за риба.
“Няма да ловите риба, господа! Една-две години нямат да ловят риба. Може ли да помолим да сме милостиви към шарана, към сомовете, можем ли? 2,5 не искат да променят закона”, тюхка се тогавашният Борисов, който вече близо 10 години е в състояние да нареди каквото и да било на своето депутатско мнозинство и е неговите съуправляващи партньори (но от това съдебната система, заровена като блатен шаран в тинята на гражданското недоверие към нея повече от всички останали институции, не е станала по-ефективна- тъкмо напротив).
Всъщност заслугата на хартиения информатор е само в препечатването на интервю на Ивет Добромирова с Бойко Борисов в сутрешния блок на БНТ. И в още нещо: че “все пак” в подзаглавие са извадили истинският политически акцент от интервюто, макар и в заглавие да са останали верни на навика си залагат първосигнална стръв. А то гласи онова, което моя милост още през 2013 г. в книгата “Премиер на РъБъ” (а вече и Корнелия Нинова го “прозря” в наши дни), че Борисов е обсебен от мечтата си за президент - още смътен мираж за него през онази 2003 г., когато и в моето студио не веднъж е избягвал неудобни въпроси за политическите му планове с твърдението, че бил “твърде малък”, за да говори за това.
А подзаглавието гласи следното:
“АЗ СЪМ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА…”
От разсъжданията му става ясно, че само съсредоточаването на властта в едни (президентски) ръце, ще ни оправи. И макар че споменава мимоходом като примери за президенска република САЩ и Франция, Борисов разпалено се позовава именно на руския опит, възхищавайки се как самият Путин, а не някакъв си главен секретар или прокурори, се ангажирал да говори за арестуването (на неговия най-голям враг) Ходорковски. Във възхищението на Борисов няма и грам съмнение в правилността на арестуването на руснака, който беше натикан брутално в затвора, защото беше заплашил кремълската схема за раздаване на порциите в икономиката , планирайки да осъществи огромен частен проект с Китай в областта на енергетика и беше заподозрян също така, че оспорва претенциите на руския президент да се разпорежда еднолично и в политиката.
В въпрос на водещата как могат да се решат проблемите в борбата с престъпността, илюстрирани от Борисов цветисто с примери на изплъзващи се от правосъдието заподозрени, главният секретар на МВР дава следната рецепта:
“Може, когато се реконструира цялата система. Това е въпрос към прокурора, тъй като прокурорът е адвокат на държавата и прокурорът всеки ден трябва да пита: “ Защо вие не събирате доказателства и ако сте ги събрали, да видим как да ги внесем качествено”.
Водещата продължава: “Каква е според вас работещата система?”, на което този път главният секретар се позовава на американския опит, където “няма независими от държавата” в системата на правосъдието (за разлика от СССР, Русия и България днес):
“ Работещата система е, както вие дадохте пример за САЩ. Правосъдният министър е и главен прокурор. Сиреч съдията, прокурорът, следователят, полицаят са независими във фазата на конкретния процес. Те не са независими от държавата, там няма независими хора от държавата. В момента държавата е като автомобил – много хубав двигател, много хубаво купе, много хубави гуми, но между тях НЯМА ТРАНСМИСИЯ, НЯМА СКОРОСТНА КУТИЯ (курсивът е на “24 часа”). Отстрани погледнато ние сме добре, но вътре механизмът не работи.
Следва кулминацията на интервюто, в което Борисов дава воля на мечтата си за президентска република и на носталгията по “времето преди 1990-та година”, когато имало доста добри примери по отношение на правосъдната система.
Водещата пита:
“Значи, за да работи държавата, трябва да има един човек на върха и затова трябва да имаме президентска република?”.
На което уж “малкият човек” в държавата Борисов отговаря със замах:
“Да, така е според мен и няма значение кой ще е президент (интересно, дали това се отнася и до Румен Радев днес - бел. ИИ?).”
На въпроса обаче дали главният прокурор трябва да е и министър на правосъдието (както е в САЩ), Борисов решава да отговори с препратка към “доброто (за него) старо време”:
“За правосъдната система има доста добри примери, които могат да се вземат, не е САМО (курсивът този път е мой – бел. ИИ) този. Има примери, с които преди 1990 г. нашата съдебна система работеше ПЕРФЕКТНО (отново курсивът е мой - бел. ИИ)
ТОГАВА СЛЕДСТВИЕТО БЕШЕ В МВР (курсивът е на “24 часа”), а прокурорът наблюдаваше от А до Я действията на следователя и полицая (т.е. на милиционера – бел. ИИ), когато се събере папката се внася при съдията, имаше и кратък съдебен процес…”.
Какво да кажем за откровенията на онзи Борисов, освен , че той се оказа отличен рибар по отношение на шараните и още по-добър сом, върховен сладководен хищник в българските политически подмоли.
В продължението на сюжета, нарисуван пожелателно от него, виждаме 14 години по-късно покрай шараните и сомовете един Цацаров, които е все така независим от държавата, но избран от Борисов (според един потулен вече аудиозапис от разговор между самия Борисов и прокурора Кокинов през април 2013 г.).
И без “реконструиране на политическата система” се сбъднаха мечтите на бившия главен секретар за централизирано управление на държавата в стила на Путин. Дали Иво Прокопиев може да бъде сравняван с Ходорковски, е трудно да се каже, но че и в това отношение имаме аналогия на процесите по руски образец, не е излишно да се спомене.
