Решението на шведските власти да лансират закон, променящ самото разбиране за сексуалното насилие и въвеждащ нови правни форми като "изнасилване поради небрежност", успя да шокира мнозина по света. За Швеция обаче това е развитие на един цялостен процес, засягащ жените и сексуалните посегателства срещу тях.

В самото си общество шведите прилагат изключително сериозно феминизма като философия и идеята за равенството между половете. Германският вестник Die Welt дори нарича Швеция "най-неромантичната държава след Саудитска Арабия", базирайки се на това, че жените в страната са до такава степен самостоятелни и непризнаващи мъжкия мачизъм, че губят усещането си за романтика.

В страната първите закони срещу изнасилването датират още от XIII век като тогава присъдата за виновните по такова деяние е смърт.

Дългата традиция на политиката и законодателството за равенство между половете, както и установеното феминистко движение, доведоха до няколко законодателни промени и изменения, като значително разшириха определението за изнасилване.

Например през 1965 г. Швеция е една от първите страни в света, които криминализират брачното изнасилване, а през 2005 г. в определението за изнасилване бе включено и злоупотребата с човек в безпомощно състояние (например опиянение или безсъзнание).

Междувременно с вълната от признания на жертви на сексуално насилие Швеция успява да настигне дори САЩ, откъдето тръгна цялото движение. Близо 2000 жени от шведската музикална индустрия направиха признания, че са били жертви на сексуален тормоз и изнасилвания.

Следващата стъпка беше лансирането от правителството на Закона за сексуалното съгласие.

От години Швеция има проблем с изнасилванията и престъпленията от сексуален характери. Дори лидерът на британската националистическа формация UKIP Найджъл Фараж беше заявил, че шведският град Малмьо е европейската, ако не и световната столица на изнасилванията.

Тези твърдения породиха доста спорове и няколко медии, сред които snopes.com, National Review и BBC бяха направили сериозна проверка на тези твърдения.

На практика те показват, че Малмьо, заедно с други големи градове в Швеция, има едно от най-високите нива на сигнали за изнасилвания, пропорционално на населението в ЕС. В случая обаче това се дължи най-вече на стриктните шведски закони срещу престъпленията от сексуален характер, и начина, по който се регистрират изнасилванията в страната.

Като за начало сексуалните престъпления в Швеция обхващат широк спектър от посегателства, като изнасилването е само едно от тях. Другите включват плащането за сексуални услуги, сексуалния тормоз, излагане на нецензурирани действия, сексуалната експлоатация, сексуални издевателства и трафик на хора за проституция.

Специфичното в шведското законодателство е начинът, по който се регистрират сексуалните престъпления. Ако човек дойде в полицията и съобщи, че през последната година е бил изнасилван ежедневно от партньора си или съпруга/та си, полицията ще запише всеки един акт като отделно деяние. На повечето места по света това се отбелязва като едно цяло престъпление.

Това е един от факторите, които определят традиционно високия спрямо другите държави дял на сексуалните престъпления, регистрирани в Швеция.

Според статистиките на Наблюдението върху престъпността в Швеция (Nationella trygghetsundersökningen - NTU) се отчита висок дял на подадените жалби за сексуално насилие, като от 2007 г. насам се наблюдава известен ръст при тях.

Така през 2007 г. броят на всички сексуални престъпления е бил 12 563, от които 4749 изнасилвания, през 2008 г. - 14 342 сексуални престъпления (5446 изнасилвания), 2009 г. - 15 693 сексуални престъпления (5937 изнасилвания), 2010 г. - 17 167 сексуални престъпления (5960 изнасилвания), 2011 - 17 077 сексуални престъпления (6532 изнасилвания), 2012 г. - 16 923 сексуални престъпления (6324 изнасилвания), 2013 г. - 17 704 сексуални престъпления (6017 изнасилвания), 2014 г. - 20 326 сексуални престъпления (6697 изнасилвания), 2015 г. - 18 057 сексуални престъпления (5918 изнасилвания) и 2016 г. - 20 284 сексуални престъпления (6715 изнасилвания).

Междувременно за 2012 г. 0,8% от цялото население на страната (и 1,4% от жените) е обявило, че е жертва на престъпления от сексуален характер. За 2013 г. делът се покачва до 1,3% за цялото население (2,4% при жените), 2014 г. - 1% от населението (1,8% при жените), 2015 г. - 1,7% от населението (3% при жените) и за 2016 г. - 2,4% от населението (4,1% при жените). Според NTU през 2016 г. става въпрос за около 181 хил. души.

Още от началото на събирането на статистически данни за престъпността от Съвета на Европа, Швеция е с най-висок брой регистрирани изнасилвания в Европа. През 1996 г. страната регистрира почти 3 пъти повече изнасилвания от останалите 35 държави.

Друг важен момент е ниският процент разкриваемост и осъдени за престъпления от сексуален характер. Според статистиката едва около една десета от регистрираните случаи стигат до обвинение. Така например от малко над 20 хил. престъпления от сексуален характер за 2016 г. присъди са били издадени на малко под 1200 души.

Основна причина за това е, че в голяма част от случаите нещата опират до сблъсъка на позициите между извършител и жертва и липсата на възможност да се докаже престъплението.

Важен фактор тук е бежанската криза. Макар повечето фактчекъри да отричат твърденията, че сексуалното насилие в Швеция да се е повишило значително заради мигрантите, те определено са фактор в случая, особено що се отнася до частта със сексуални престъпления, които не включват изнасилване.

Това са типичните случаи на тормоз, опипвания и т.н., които предизвикаха скандал още в края на 2015 г. Няма точна статистика за извършените сексуални посегателства именно от бежанци, но дори само страхът, който те предизвикват се превръща във важен фактор за този казус.

Ключов момент тук е и употребата на алкохол. В по-голямата си част обвиненията в сексуални престъпления и изнасилване идва от млади жени между 16 и 24-годишна възраст. Много от тях подават жалби след купони, на които са прекалили с алкохола и някой се е възползвал от тях.

Такива случаи обаче трудно стигат до реално дело, именно заради липсата на доказателство за изразеното от жертвата нежелание за сексуалния акт. И новото законодателство цели да промени именно това - да изисква изрично съгласие за секс, за да не се смята актът за изнасилване.

Лансираните промени обаче повдигат един друг, не по-малко важен въпрос - презумцията за невинност, която е ключов елемент от съдебната система във всички правови държави. Именно това приемане, че човек е невинен до доказване на противното в случаи, при които думата на жертвата се противопоставя срещу думата на извършителя, позволява на потенциалните насилници да се отърват без присъди и често, без дори да се стигне до съдебната зала.

Ако обаче заради сексуалните посегателства се промени самото отношение на закона и на съдебната власт към случаите, пренебрегвайки презумцията за невинност, има риск да се погази един от основните стълбове на демокрацията.

А пример за това вече има, макар и извън съда. Щефан Хаймерсон, колумнист във в. Aftonbladet, в разгара на вълната #MeToo в страната публикува коментар, наблягащ на именно на това, че се пренебрегва изконният в съвременните демокрации принцип за невинност до доказване на противното. След тази си критика той бива уволнен от вестника.

Докъде ще стигне всичко това? Има време до 1 юли 2018 г., когато най-рано новите текстове биха влезли в сила, ако бъдат приети (както се и очаква). Оттам насетне вече ще започне борбата - дали в името на доброто или в името на политическата коректност.