Битката на САЩ срещу Владимир Путин ще приеме многовекторен характер, твърди той

ЕС е в латентен разпад, митичната „руска заплаха“ е инструмент на Пентагона, твърди експертът

Боян Чуков е експерт по борбата с тероризма, бил е дипломат във Франция и Испания, съветник по национална сигурност на правителството и на Националната разузнавателна служба към президента на РБългария. Има над 500 публикации по международни теми. Като офицер по външното разузнаване е носител на медал от директора на НРС. С експерта по външна политика разговаря репортер на Дир.бг. 

– Г-н Чуков, вие сте признат като експерт по външна политика. Живеем в динамичен свят, и в същото време има нещо “мудно”, някакъв спящ процес отвътре, който е скрит и неразбираем за обикновените хора. Бихте ли направили един анализ на тези скрити, невидими и опасни процеси в световната политика? На задкулисните политически сделки, които едва-едва подават глава зад официалните новини, и само хора като вас могат да “разсекретят” същинските им цели? 

– Светът се намира в болезнен период на трансформация. От еднополюсен, плавно преминава в многополюсен. Или по-точно – в безполюсен. САЩ се опитват да запазят своето глобално лидерство. Но с избирането на Доналд Тръмп за президент, във Вашингтон се оформиха няколко властови центъра в лицето на Белия дом, ЦРУ, Пентагона и др. Дори Джаред Къшнър, зетят на американския президент, води „своя“ политика в Близкия Изток.
Между множеството американски външни политики няма пълен синхрон.

От друга страна, Русия и Китай се налагат като суверенни държави, които водят самостоятелни външни политики, които влизат в конфликт с американските интереси в Европа, Азия, Африка, че даже и в Латинска Америка.

В същото време ЕС се намира в период на латентен разпад. Задъхва се от липса на достатъчно финансови ресурси. Като доказателство може да се посочи провалът на рекламираното до преди време „Източно партньорство“.

Великобритания все по-ясно показва, че няма да бъде „една от многото“ в Европейския съюз и методично се подготвя и работи, за да заеме своето място в новоизграждащата се глобална геополитическа мозайка.

Германия се опитва да извлече последните ползи от днешния формат на ЕС и все по-очевидно се „свива“ в онова, което се нарича „германски свят“ в Централна Европа.

Две са събитията, които през следващата година ще се отразят на международната обстановка в света: Първо, президентските избори в Русия ще бъдат съпроводени с определени вътрешнополитически сътресения, подклаждани финансово и организационно от външни фактори. Битката на САЩ срещу Владимир Путин ще приеме многовекторен характер. Второ, ще продължи яростната война на неоконите срещу Доналд Тръмп. А както знаем от доста време, всяко вътрешнополитическо сътресение в САЩ има свое собствено ехо и в най-отдалечените кътчета на нашата планета.

– “Заплашени” ли сме от Русия, както се опитват да ни внушават някои наши политици и политолози? Каква е целта на подобни внушения? Каква алтернатива на ЕС е Евразийският съюз? 

– Митичната „руска заплаха“ е инструмент на Пентагона в осъществяването на геополитическата стратегия на неоконите срещу Кремъл. Нито повече, нито по-малко. Раздухването на „руската заплаха“ се осъществява с всички методи и средства на информационно-психологическата война. Особено активни в този план са изградените от Сорос НПО-та в Европа.

Не считам, че Евразийският съюз е алтернатива на ЕС (когато става дума за Европейски съюз на нациите, на суверенни държави). По-скоро между двата съюза може да съществува синергия. Армения показва, че това е възможно. Ереван развива успешно своите отношения както с ЕС, така и с Евразийския съюз. 

– Има ли опасни “спящи” процеси на Балканите? Възможна ли е война в нашия регион? Появиха се нови радетели за Балканска федерация? Всъщност, съществува ли база за подобни разсъждения в сегашната геополитическа ситуация? 

– На Балканите се развива процес на „натовизация“. Нашият регион се превръща в плацдарм на Пентагона срещу Русия. Балканите се превръщат в бойно поле между двете най-големи ядрени сили в света. Формулата „Балканска федерация“ дава благоприлично звучене и „маскировъчен халат“ на въпросната „натовизация“ на Балканите. Това, че в нашия регион се сблъскват челно интересите на САЩ и Русия, не ни дава основание да мечтаем за светли перспективи в обозримо бъдеще.

Към този негативен факт можем да прибавим и регионалните интереси и проекти на Турция, Германия, Великобритания, и да не забравяме Китай. Балканският пъзел в момента е сложен и не му липсва конфликтен потенциал.

– Хвърлихте ръкавица на президента Радев. Какво бихте го посъветвал, ако бяхте негов съветник по външната политика и сигурността? 

– Опитах се да подскажа на Радев, че с времето ще загуби инициатива в извеждането на преден план на най-важните проблеми на обществото ни. А той победи на изборите, защото с адаптирана подходяща риторика успя да убеди повечето хора в България, че той ще бъде един силен президент. За съжаление, до този момент Радев не оправдава надеждите, които имаха избирателите му. Борисов му иззе изцяло външната политика.

За броени дни Борисов и Радев посетиха общо три пъти Париж. И двамата се срещнаха с Макрон. Нали разбирате, че това е доказателство, че между Дондуков-1 и Дондуков-2 няма никакъв синхрон, никаква координация. А България е само една. Можеха по-разумно да разпределят своите посещения в чужбина.

За съжаление, все повече се убеждавам, че ако Радев не направи радикални и комплексни промени в стратегията на президентската институция, то най-вероятно ще изкара „комфортно“ и безславно своя мандат. Опитвам се да подскажа как нещата в президентската институция изглеждат отвън. Има очевидни признаци, че нещата в президентския екип не са оптимизирани в кадрови и професионален план. Това се отразява негативно на цялостния имидж на президента.

Например не мисля, че срещите му в Ню Йорк по време на сесията на ООН с Бил Клинтън, Хашим Тачи и Порошенко могат да се тълкуват като върхово постижение в българската външна политика. И тримата изброени имат негативен политически имидж. С какво тези фигури допринасят за българското национално щастие?!

– Още в самото начало, когато се разчу за партия ДОСТ, вие може би пръв казахте, че България е застрашена от “дружелюбността” на Турция и нейни лобисти като Местан. “Често пъти лично Местан отваряше вратите на българските институции пред турския посланик у нас. Никой обаче не реагираше…”, казахте вие. Днес отново психологическият портрет на лидера на ДОСТ е актуален за размисъл. Има ли нов момент във вашата стара теза за турската “дружелюбност”? 

– Турция като държава, която има регионална тежест, е последователна в защитата на своите национални интереси. За съжаление тя хвърля постоянно върху България „сянката“ на бившата Османска империя. ДОСТ или Местан са само инструменти на турската външна политика. Проблемът е, че София има прекалено васално поведение, което насърчава Анкара в тази посока. В случая ние сме тези, които трябва да се погледнем сами и да направим необходимите суверенни корекции по отношение на двустранните българо-турски отношения. А иначе би трябвало да имаме отлични отношения с нашата югоизточна съседка.

В момента има предпоставки да открием една нова страница в нашия комшулук, която да е в полза на двата народа. Но в никакъв случай – за сметка на българските национални интереси и суверенитет.

– В “Ислямска държава” има турски офицери. Обяснете по-ясно на читателите ни как си обяснявате това, и как трябва да тълкуват обикновените хора постоянните упреци между САЩ и Русия за намеса по въпросите на ислямизма и тероризма, докато Турция продължава да бъде една от най-силните въоръжени сили в света?

– За съжаление в „Ислямска държава“ има инструктори не само от Турция, но и от редица натовски и близкоизточни страни. И това е публична тайна. Проблемът е, че „тероризмът“ се използва като инструмент за решаване на геостратегически цели от доста страни. Даже е досадно да се изброяват кои са те. Известно е кои страни подкрепят финансово и логистично определени терористични организации.

Повече от естествено е Турция да поддържа многобройна и добре въоръжена армия, предвид нейния регионален геополитически код. Въпросът е: Защо българската армия е в това окаяно положение?

– В едно ваше интервю казвате, цитирам: “Според Конвенцията от Монтрьо кораби на държави, които не са черноморски, имат лимитирано присъствие в Черно море. Такива кораби могат да остават в Черно море до 21 дни. Явно инициативата на САЩ е да легитимират фактическото си присъствие в Черно море през заблудени страни като нашата…” 

Според вас, кои са най-големите ни заблуди относно НАТО? Вие много пъти сте казвали, че ние вече не разполагаме със стабилна армия. Някои ваши колеги са още по-категорични в мнението си – че нямаме армия. Нарочна политика ли беше, според вас, унищожаването на българската армия? 

– Българската армия бе унищожена съвсем целенасочено, в резултат на външен натиск, с помощта на местни агенти за влияние и рояк „полезни идиоти“. Унищожаването на армията и специалните служби на една страна е най-краткият път към нейната тотална десуверенизация.

Черно море на практика се контролира от Русия, след като руската държава си върна Крим. Турското присъствие е също осезателно. САЩ се опитват да вкарат на ротационен принцип свои кораби, които са елемент от американската система за противоракетна отбрана, насочена срещу Руската федерация. Големият проблем е, че установките на американската ПРО са унифицирани и могат всеки един момент да се превърнат от защитни в нападателни оръжия. По-ясно казано, да се превърнат в пускови системи за нападателните ракети „Томахоук“, които са съвременно оръжие за нанасяне на изненадващ първи обезоръжаващ удар срещу Русия. Нещо, което Москва няма да допусне при никакви обстоятелства. И всяка една страна, която влезе в схемата на Пентагона, в подготовката на въоръжена агресия срещу Кремъл, ще се превърне в легитимна цел на руските ракети. България не прави изключение в този план. / Дир.бг