Всички използваме паразитни фрази и излишни изрази, които саботират опитите ни да звучим авторитетно и атрактивно в ушите на другите. Някои от тези скапани словосъчетания се разпространяват като вирус от уста на уста, превръщат се в крайно конвертируема словесна валута, но винаги водят до загрозяване и обезценяване на езика.

Твърде често не се усещаме, когато ги изричаме - те си шофират автономно по магистралите от неврони в мозъка, танцуват по гласните струни, търкалят се по езиците ни и не им дреме, че ни правят да изглеждаме като оскотели и примитивни дегенерати.

Една чистка на словесни паразити винаги е добре дошла. Но преди клането е редно да се посочат враговете на гладкия и секси изказ. Да се разобличат радиоактивните рушители на речта, преди да бъдат изправени до стената.

Ето някои от най-септичните и постоянно ползвани паразитни фрази, които в повечето случаи не носят никаква информация или естетическа стойност, а просто ускоряват процеса на езиково разложение и цивилизационен упадък. Всички ползваме поне някои - ако не и всички - от тези излишни изрази.

„Не знам, ти си знаеш"

Паразитна и пасивно-агресивна форма на анти-комуникация. „Не знам, ти си знаеш" или съкратената версия „Ти си знаеш" са езиковите инструменти, до които се домогваш, за да съобщиш на някой, че най-вероятно греши, ще направи глупост или е пълен кретен като цяло. Не искаш да го обидиш директно, но все пак имаш намерение да намекнеш и да му внушиш колко е зле като в същото време да създадеш илюзията, че цениш личния му избор и вярваш във вродената му човешка стойност и способността му да взима решения. Или просто пускаш репликата от мързел, когато си чул нещо с половин ухо, не си сигурен, че го одобряваш, но най-вече не ти се занимава.

„Квото такова" и „Както дойде"

Тези два сродни израза съдържат в себе си естетическите и интелектуалните измерения на пълната словесна капитулация. Всяка ситуация може да бъде посрещната с универсалната приставка „Квото дойде". Или „Както дойде". Тия словосъчетания ухаят на песимизъм, нихилизъм, цинизъм, отказ от отговорност, автономия и контрол над средата. Искаш да кажеш, че нещо - или нищо - няма значение, но се спираш на грубото и жаргоно „квото дойде".

Изразът издава липса на интерес или ангажимент, внушава, че говорещият мисли себе си за неспособен да влияе на събитията и средата си, и предпочита да бъде дистанциран и пасивен наблюдател.

По принцип е здравословно да осъзнаеш, че много неща са извън твоя контрол, но прекомерното използване на изрази като „квото такова" и „както дойде" сякаш допълнително програмират мозъка да приеме песимистичната пораженческа позиция като когнитивен стандарт.

„Ше го видиме" и „Ше го измислиме"

Уговаряш някакъв план/събитие/отношение/работен ангажимент с друг човек, но наистина те мързи и не ти е до това. Какво казваш, за да се измъкнеш? „Ше го видиме" или „Ше го измислиме". Това са кодови жаргони за „Дай да го отложим", „Не знам как ще стане", „Не знам какво да правя" и „Абе, мързи ме да мисля сега, бе, копеле". Изразът „Ше го видиме" се родее и с „Квото такова" и „Каквото дойде", когато се ползва, за да обозначи апатичното отношение на говорещия към събития, на които смята, че не може да влияе. А най-често фразите се пускат автоматично, по рефлекс, и не носят никаква информация или намерение. Братовчеди на „Ше го видиме и „Ше го измислиме" са  „Чуваме се" и „Държим връзка"

Класиката „В смисъл"

„В смисъл" отдавна не се ползва като словесно антре към детайлно обяснение на някаква по-сложна идея или история. „В смисъл" вече е универсална езикова приставка и присъства в говореното по-често дори от национални и регионални жаргонни обръщения като „брат", „човек", „човече", „майна", „лице" „баце", „бате"... Злоупотребата с тях е достатъчно лоша, а в комбинация с „в смисъл" на всеки две изречения, нещата вече приличат на стенограма от риалити шоу с местни „селебритита".

„Точно тва е, че..."

Съвършено излишен израз, който ловко се прокрадва в изговорените изречения без да усетим как се пързаля по езика и разваля доброто впечатление, които иначе може да създадем с добре подбрани и смислени думи.

„Точно тва е, че..." се излива от устата ти като искаш да се съгласиш с нещо и на свой ред да обогатиш аргумента с плодовете на собствения си опит и познания. След известно време просто става неразделна звукова част от теб като „аха", „ама" „иии", „еее" и др.

Когато контрираш събеседника с „Не, бе..." , и „Ти луд ли си...", но после повтаряш дословно това, което е казал.

Едни от най-мерзките мерки за отстраняване на смисъла и стила от говоренето са „Не, бе..." и „Ти луд ли си..." Някой казва, че Салма Хайек е страшна мацка в „От здрач до зори" преди да се превърне във вампир, а ти отвръщаш „Ти луд ли си, ебаси сладураната беше, ама стана урод". Чуваш, че се коментира колко глупави са протестите на BlackLivesMatter и казваш „Не, бе, тия са супер зле, кво говориш". Такива дефекти на речта се получават, когато много искаш да спориш и изстрелваш изречения в тази посока, преди да осъзнаеш, че отговаряш отрицателно на теза, с която си съгласен. Подобна паразитна простащина е и все по-популярното  - „Е, аз кво ти казвам?"

Нищо не казваш и това е проблемът.