В българския партийно-политически живот никога не е скучно. Необяснимо защо, но точно в навечерието на председателството ни на Съвета на ЕС, ГЕРБ бе обладан от „идеята фикс“ за политическа, икономическа и дори конституционна „ревизия на прехода“. Страстите тепърва ще се нажежават, но безсмисленото популистко дърдорене на управляващи и опозиция вече залива и без това заблатената ни политическа и медийна среда.
Очевидно Борисов има сериозни проблеми с политическата си подкрепа и непрекъснато се опитва да търси (псевдо) компромиси с различни партии и партийки, които нямат нищо общо с политическите ценности на ЕНП. И тук той направи поредната си „фатална политическа грешка“, като не само подкрепи, но и прегърна раздухвания от години балон на бившите комунисти – „приватизацията е основната причина за неудачите на прехода“.
В ГЕРБ не само възприеха позицията на своя вожд и учител, но и станаха „по-големи католици и от папата“. С което за пореден път успяха да докажат генетичния си произход като „втори ешелон на БСП“. Така че, тепърва ни очакват „велики“ събития! ГЕРБ не само ще ревизира демонстративно прехода и приватизационните сделки. Нещо повече, с промяна на конституцията те ще се опитат да приравнят давността за приватизацията с давността за престъпления срещу човечеството.
Точно в това се крие ключовият проблем на цялата „заигравка“. Колкото и театрално, и популистки да се ругаят ГЕРБ и БСП от парламентарната трибуна и пред „услужливите“ придворни медии, каквито и демонстративни вотове на недоверие, и всякакви други циркове да разиграват, и двете партии прекрасно знаят, че могат във всеки удобен за тях момент да осигурят необходимото мнозинство за промяна на конституцията.
Достатъчно е само да си припомним политическия „шедьовър“ на предишното 43-то НС – второто четене на конституционните промени за състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено предколедно на 9 декември 2015 г. С демонстративно мнозинство от 204 гласа „за“ парламентът бламира напредъка, постигнат при първо четене и одобри „прокурорската поправка“, внесена между първо и второ четене на проекта от АБВ, коалиционен партньор на ГЕРБ за „специални поръчки“.
Изменението промени съотношението между парламентарната и професионалната квота в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), и то по такъв перверзен начин, че засили политическото влияние на парламента в (уж призваната да е независима) съдийска колегия и целенасочено бетонира влиянието на главния прокурор в прокурорската. Една целенасочена политическа демонстрация, която доведе до оставката на министъра на правосъдието Христо Иванов.
И все пак, интересно е къде ли точно се целят ГЕРБ (и Цацаров, разбира се) с абсурдните си намерения за ревизия на приватизационните сделки и прехода като цяло, но най-вече с „пъкления си план“ за конституционна реформа? Тук ще цитирам един пасаж от статията на Даниел Смилов: „ГЕРБ: Три ревизии и една слабост“: „След подобна реформа ще е по-добре да си бил мутра и да си убил някого през прехода – сега може да си отдъхнеш спокойно и даже да влезеш в политиката. Или да си останеш в нея. Не дай си Боже, да си купил предприятие обаче. Тогава ще могат да ти „отворят досието“ и чрез прокуратурата и КОНПИ да почнат да ти ровят из доходи и активи. На теория – докато го изисква законът. На практика – докато им омръзне.“
Според Даниел Смилов, с тази ревизия Борисов преследва три цели. Първата цел е много ясна: Ако се промени конституцията, Борисов ще може да твърди, че води сериозна антикорупционна политика. И нищо да не излезе от това, след една-две години „я камилата, я камиларят“. Втората цел е да се нападнат „старите играчи“ от десните политически партии като (единствените виновни) за несправедливостта на прехода. Третата цел е да се даде възможност на прокуратурата и КОНПИ да атакуват селективно опозицията.
Като „стара политическа муцуна“ със „седесарско-либерална“ радикалдемократическа ориентация и „закалка“, съм особено чувствителен към намерението на ГЕРБ (и то заедно с БСП) за ревизия на прехода. Намирам го не само за „идея фикс“, но и за екстремна форма на политическа наглост и патологична демагогия. Да, една от най-експлоатираните теми през последните десетилетия бе и продължава да бъде митологията за „несправедливостта“ на българския преход. Чрез нея се изхранват много политически лешояди и новоизлюпени „активни борци“ за демокрация. Въпреки нестихващия негативизъм обаче, България се завърна заслужено в свободния свят и си извоюва членство и в НАТО, и в ЕС.
Зад сухите цифри на евростатистиката се крие не просто най-големият успех на българския преход от комунистическа диктатура към европейска демокрация. Членството на България в ЕС е стратегическо постижение на българската държава, което тепърва ще определя живота на много поколения напред. В глобално-исторически план то би могло да се сравни с най-знаменателните събития за България, като приемането на християнството преди повече от хилядолетие или в по-ново време – с изграждането на третото българско царство преди повече от столетие.
Нещо повече, резултатът от членството в ЕС може да се почувства от всички непредубедени и предприемчиви хора в България. Европейска е и каузата на всички тези българи, които през годините на прехода, който искате да ревизирате, превърнаха европейската идея в свой личен избор, които винаги са обичали Европа, работили са, работят и ще работят за нейното процъфтяване. Индивидуалната свобода, демокрацията и правовата държава, приватизацията и свободната пазарна икономика заедно с децентрализацията и ефективното местно самоуправление са фундаментите на общия европейския дом.
Успехът ни се дължи на три фундаментални политически промени в нашия живот – възстановяването на свободите, правата и собствеността, които ни бяха насилствено отнети по време на комунизма. Тези три основни ценностни придобивки осмислят по съвсем друг начин живота ни, като собствеността има първостепенно значение. Тя е „битието“ на свободата и условието за нейната реализация. Без частна собственост свободата си остава мнима и фиктивна …
Очевидно темата за ревизията на приватизационните сделки и на прехода като цяло има две страни. Първата е „фактологично-икономическа“ и другата – „политико-юридическа“. Вече има достатъчно медийни публикации, изказвания и коментари, които недвусмислено показват, че и двете „подтеми“ тепърва ще се дискутират „все по-истерично“, хазартно и самодоволно, какъвто е типичният стил на политическия дебат в последното Народно събрание, в правителството, президентската институция и в местната власт. Да не говорим за съдебната система и прокуратурата…
По отношение на „фактологично-икономическата“ страна на проблема, ви препоръчвам анализа и коментара на Иван Костов, един от най-успешните премиери на прехода, в интервюто му за предаването „Тази неделя” на bTV. Интервю, което неслучайно заслужава специално внимание с недвусмисленото и напълно обосновано становище на Костов: „Да се твърди, че нашата пазарна икономика е родена от престъпен сговор, е много опасно и е абсолютно несъстоятелно“.
„Аз съм горд с резултатите от приватизацията, защото те наистина са положителни и това се доказва с числа“. Това заявява Иван Костов в предаването и е категоричен, че няма основание да се твърди, че приватизацията е престъпна. Той определя като необоснована и оценката за стойността на държавната собственост, която е била приватизирана, която се повтаря до днес – за 30 милиарда. Според него резултатът от приватизацията по данните на НСИ, превърнат в щатски долари, е 4 825 600 000.
Той оборва напълно убедително и твърдението, че България е най-бедната държава в Европа заради приватизацията: „България е най-бедната държава в Европа, защото на два пъти претърпя колосални фалити. Фалит държавата обяви официално през март 1990 г. по времето на Луканов и спря плащанията по външния дълг. Беше изключена от пазарите, беше невъзможно да се рефинансират нейните плащания, нейните задължения, особено в чужбина, и изпадна в тежка дългова криза. Втората причина бе финансовият колапс от 1996-1997 г. по времето на управлението на Жан Виденов“, посочва той.
Тъй като не съм икономист, се интересувам специално от политико-юридическата страна на подготвяната от ГЕРБ абсурдна манипулативна кампания за „ревизия на прехода“. Запознах се с различни мнения по тази толкова деликатна тема и трябва да си призная, че съм изключително впечатлен от позицията на Атанас Славов, доктор по Конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и член на Изпълнителния съвет на движение „Да, България“. Позиция, която напълно споделям. Ето какво заявява Атанас Славов в предаването „12+3“ по „Хоризонт“:
„Акцентът на предложените конституционни промени не е юридически, а преди всичко политически. Целта им е тотално да бъдат отстранени от участие в бъдещи формати на управление онези политически елити, които започнаха реформите в страната, които поеха политическа отговорност и направиха един труден и сложен процес на приватизация на държавни активи, които тотално са изгубили своята стойност. Тоест, обвиняване на тези, които все пак положиха основите на демокрацията в България.“
И по-нататък: „Но, все пак освен политическите аспекти, казусът има много важни юридически аспекти. Така, както са обявени готвените промени, без да сме видели конкретни текстове обаче, те със сигурност биха били противоконституционни, на първо място. И, на второ, биха противоречали на ключови международно-правни актове, които защитават правата на човека.“…
“В случая, този законопроект, ако бъде предложен изобщо, би противоречал на принципа на правовата държава, на първо място, би противоречал на принципа на неприкосновеност на частната собственост и нейната защита, и на трето място, би противоречал на принципа, че деецът се съди по закона, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. Със задна дата би се утежнило наказателно-правното състояние на извършителя – нещо, което е забранено и от Европейската конвенция за правата на човека, и от Българската Конституция.“
Какво ли не се изписа и изговори през последните месеци за успехите на управляващите след поредните предсрочни парламентарни избори, сякаш е настъпила някаква забележителна и неочаквана политическа промяна. Но за съжаление не е. Напротив, политическата и административната реалност в държавата продължава да е дълбоко разочароваща и твърде отдалечена от европейските стандарти.
Комунистическата субкултура и проруското лоби продължават да властват в обществения ни живот, обогатявани от „корупционното срастване“ между държавата и политиката, през умелото манипулиране и режисирано затъпяване на медийната среда. А вие сте се загрижили да ревизираме прехода, благодарение на който сме неразделна част от свободния свят…
Не е ли по-важно да се обърне внимание на „истеричните спектакли“, които се разиграват в новото 44-то НС, на примитивните сблъсъци между популисти, разюздани националисти, левичари и дори болшевики, на защитниците на олигархичните корпоративно-политически модели и на привържениците на контролирания етнически и корпоративен вот.
Не по време на прехода, който искате да ревизирате, а след 2009 г., по време на „новата ера на Борисов“ административните действия на държавата придобиха свръх пропорции, намаля значението на законодателната власт, която бе неспособна и несклонна да контролира действията на изпълнителната, а съдебната система на практика не бе в състояние да осъществява надзорната си функция по гарантиране на върховенството на закона.
Ако новото правителство, което си избрахме през последната година, има наистина политическата воля да се опита да промени нещата, то трябва да осигури интелигентното широко обсъждане на предстоящите законови промени от законодателната власт и ефективното контролиране на тяхното прилагане от съдебната.
Много по-важно за обществото е да се дебатират публично подготовката на правителството да реализира напълно проваления проект за строителството на АЕЦ „Белене“ и нарастващите зависимости от Русия. А не да се търси „пълна ревизия на прехода“, в който сегашната власт никога не е участвала. Но нека оставим решенията на премиера. Той винаги намира и „входа“ и „изхода“ на проблемите. Ако не ги намери днес, по времето на „Борисов 3“, то ще ги намери утре или в други ден по времето на „Борисов 4, 5 и т.н.“
А ние ще продължаваме да наблюдаваме безучастно как партийни и корпоративни интереси се представят като национални и как пред невиждащия ни поглед се връща дори политическият език на стария режим, езикът от коридорите на комунистическата власт, от който лъха на евтина пропаганда и казионен оптимизъм. Колкото и да е тъжно, но се оказва, че е по-лесно да реставрираш старата си комунистическа идентичност, отколкото да извисиш духа си до нивото на осмислените ценности на „свободния свят“, към който вече принадлежим.
