1,99 млрд. долара е струвало пускането на едно чисто ново лекарство през 2017 г. Това е цената, която отнема откриването му, лабораторните тестове, клиничните изпитания, процедурите за одобрение от властите на всяка държава, маркетингът и поставянето му на рафта в аптеката.

Обърнете внимание: това е инвестицията в създаването на един-единствен продукт, предназначен за ограничено ползване, по подразбиране.

Преведена на български, тази сума представлява над 80% от целия годишен бюджет на НЗОК. Пропорцията би трябвало да е достатъчно красноречива за това какъв е интересът на фармацевтичните компании да намират пазар за производството си.

Проблемът е, че счетоводителският подход към човешкото здраве е не просто глупав и неточен, а и вреден.

Оставяме настрана популизма "Как има пари за асфалт, а няма за болните" или трогателните, но някак неуместни лични изповеди на хора като Стефан Данаилов и Вежди Рашидов, минали през онкологична терапия.

Идеята за мораториума върху доплащането за нови лекарства през 2018 г. обаче си остава все така лишена от смислен и сериозен политически аргумент.

Не лекари, а счетоводители са "идеолозите" й - то се вижда от мотивите, с които се отхвърли ветото. Високият брой на предложените наведнъж нови медикаменти (32) на фона на общо 25 за последните 4 години е накарал някой от отдел "Финанси" да се почеше под каскета и да реши, че тук се готви някаква измама.

Добре, но прогнозният спестен разход от 39 млн. лв. е капка в морето на фона на парите, които държавата преразпределя през бюджета.

Той е под 1% от годишното финансиране на НЗОК. Грубо казано - по-малко от половината от парите, които дружество с мащаба на "Топлофикация" София попиля безследно при фалита на КТБ.

8 милиона лева беше оценката за загубата на НЗОК само от последния случай с разкритата група за нелегален износ на скъпоструващи лекарства И това е само една от стотиците "елегантни" корупционни схеми на едро и дребно в здравеопазването.

Вярвате ли, че тези 39 млн. лв. са оня преразход, който досега е пречил за изграждането на система за контрол на търговете в болниците? Или за въвеждането на мерки срещу реекспорта на вече платени медикаменти?

Или сигурно са връзвали ръцете на прокуратурата да разследва корупцията в здравната система?

Фактът, че НЗОК харчи парите си без контрол, с дефицит и без особена ефективност на разходите, не може да води до щета за пациентите и за техните близки, здрави и работещи българи, които не само внасят осигуровки, но и доплащат с данъците си 1/3 от издръжката на цялата каса.

Още по-странно звучи аргументът, че пълното спиране на средствата за нови лекарства щяло да се компенсира от това, че се отпуска допълнителна сума пари за болници и лични лекари.

Как изобщо се намира знак на равенство между двете решения? А ако догодина някой прецени, че хората с болни бъбреци са "натежали" твърде много на бюджета и вместо диализа им се предписва по един чувал с мечо грозде и мента?

Да намериш на пресечната точка между интереса на болния гражданин, продавача на надежда и обществения "портфейл", наречен НЗОК, е въпрос на висш пилотаж в управлението.

Вместо това - в Министерството на здравеопазването избраха да си решат проблема чрез изключване на системите и едногодишен режим "свободно падане".

Като всяко решение в кабинета "Борисов" - и мораториумът се оказа "предпоследен", въпреки преодоляното вето на президента. Но остава неприятното усещане, че всеки следващ главобол ще се лекува с гилотина.