Стряскащото в тази история на откраднат близо 1 млн. лева от сметка на клиент в Първа инвестиционна банка е как реагират институциите, които трябва да преследват престъпления и да контролират банките.

Първо, шефовете и служителите на ПИБ си затварят очите пред явно престъпление, извършено в тяхната банка. Не банката, а ощетените подават сигнал в прокуратурата. Резултат от този сигнал няма и до ден днешен. Със случая се занимава ГДБОП, Националната следствена служба, полицията. „Все едно ставаше дума за кражба на две кокошки, а не на почти 1 млн. лева”, казва адвокатката Антонина Душева, която също защитава интересите на ощетената фирма „Кулинар” АД.

По време на съдебните дела „упълномощеният”, извършил източването на сметките на „Кулинар” – адвокатът Бисер Борисов – е арестуван и задържан в Бургас по друг случай с имотна измама. При обиск в дома му под прозорците му човек намира и предава на стоящата наблизо полицейска кола чанта с 40 печата на различни институции и служби, плюс лична карта на адвоката…

Адвокатът и сега е адвокат, и е свободен гражданин, неосъждан.

А в случая изплуват ужасни обстоятелства, които подсказват, че престъпността у нас е пробила системите на МВР и националната сигурност. Към пълномощните, пред дружеството „Инфонотари”, което издава електронен подпис, са представени ксерокопия на личните карти на двамата упълномощители. Тези лични карти по всичко личи, че са фалшификати, генерирани в системата на МВР. Те не са разпечатани на пластики, а само върху хартия като копия, каквито се изискват за пълномощните. За личната карта на Калоян Янков е ползвана снимката му от шофьорската книжка. Но не преснимана, а извадена от системата и с нея е произведена лична карта.

Няма откъде другаде да я вземат измамниците. И личната карта има обичайния генериран код в долния край, с разлика от 2-3 цифри от оригинала, а номерът й е същият. Грешно е и мястото на раждане. На другия член на съвета на директорите на фирмата, уж дал пълномощно – Николай Янакиев – фалшивата лична карта има една цифра разлика в номера, има също генериран код и всички защити на документа. При него има и друга грешка – той е на 70 години, оригиналната му лична карта е безсрочна. На фалшификата обаче има срок на валидност 2021 година.

Всички тези обстоятелства, фалшиви подписи, документи, са доказани в съда. Също и показания, които издават какво са направили извършителите. Прокуратура и следствие обаче не предприемат нищо за откраднат почти един милион лева.

Защо?

Потресаваща обече е реакцията на БНБ. По закон тя е надзорник с огромни правомощия, повече от полицията. Служители на БНБ могат да влязат във всяка банка без да искат разрешение от съда, да изискват всякакви документи, да присъстват на заседанията на управителни и надзорни съвети, да изземат, могат да вкарат квестори в банката, които да я управляват временно.

На искането от окрадената фирма БНБ да се намеси и да принуди ПИБ да възстанови парите, надзорникът-регулатор си измива ръцете и отказва да се занимава с проверка и да се намесва, с обичайната си за такива случаи формулировка, че това е частно-правен спор, който трябва да се решава в съда.

Случаи с кражби от сметки на клиенти има в различни банки, и при всеки от тях БНБ отказва да се намеси и да задължи банките да върнат парите. Така ощетените се оказват в положение да водят дела в продължение на 5-6 години. Малцина са способни да направят това, струва големи разходи, делата са тежки. БНБ може да предотврати всички тези дела, ако влезе в ролята си на надзорник. А тя влиза в ролята на защитник на кражбите в банките. По закон БНБ трябва да защитава клиентите, икономически по-слабата страна, а не банките. Да контролира системите им за сигурност и процедурите.

След отказа на БНБ да се намеси, адвокатите на окрадената фирма завеждат дело срещу нея, за да влезе в правомощията си на надзорник. БНБ е осъдена от 5-членен състав на Върховния административен съд, който отменя отказа да се извърши проверка.

Тогава БНБ извършва уж проверка, формално. В такива случаи БНБ праща писмо с искане за обяснения от проверяваната банка. От ПИБ връщат отговор, в който описват случая, и че всичко е редовно. И в писмото си до ощетените БНБ почти преразказва отговора на ПИБ, как всичко е наред. А в случая е нарушена системата за контрол и процедурите в една банка.

Протокол от проверката на БНБ по случая в ПИБ, подписан от дъщерята на Левон Хампарцумян. Проверката не разглежда нито едно посочено нарушение на банката и констатира, че всичко е окей, процедурите са спазени. В съда обаче са доказани измама и нарушения и ПИБ трябва да възстанови откраднатия милион.

Румяна Хампарцумян, дъщерята на Левон Хампарцумян към 2009 г., когато е назначена като експерт в БНБ - снимка от личния й архив, публикувана в “24 часа”.

Да, ама в писмото на БНБ пише, че всички процедури и изисквания са спазени. Това е абсурд – надзорникът БНБ и банката казват всичко е спазено и изрядно, а един милион е откраднат, в съда се доказва, че става дума за измама, банката е осъдена да го върне. Значи има провал в уж многостепенната система за контрол, има тотален провал и в надзорника, щом за него всичко е изрядно. Покрай КТБ се видя, че провалът с надзора не е в единични случаи.

Ръководител на проверяващият екип от БНБ е Румяна Хампарцумян, дъщеря на шефа на „Уинкредито Булбанк” Левон Хампарцумян. Под документа с проверката седи нейният подпис, тя е началник на отдел „Надзор на платежните системи” в БНБ допреди година, сега е шеф на друг отдел в управление „Банково”. Още с назначаването й в този отдел през 2009 г. в БНБ са показали пълен непукизъм. Сигурно се е налагало да проверява и „Уникредито Булбанк”, на която баща й е шеф. Или дори да се е налагало, нищо чудно проверката да е отказана, както в случая с ПИБ. А сега има и нов случай на източени 3,8 млн. лева от сметката на футболиста Мартин Петров в банката на баща й…

Адвокатите на окрадената фирма „Кулинар” завеждат второ дело срещу БНБ, че не е извършила проверка по нито един пункт, който е в същността на казуса – регистриране в банката на фалшиви пълномощни, нарушена система за контрол, груби грешки в процедурите. Дали случайно, но точно тогава в парламента приемат поправка в закона, според която отговорите на БНБ по такива случаи не могат да се обжалват, не представляват повече административни актове. Така опитите съд да задължи БНБ да си свърши работата са парирани. А БНБ от своя страна прикрива кражбите в банките.

В БНБ работят на заплата 800 души. Както отбеляза проф. Стив Ханке преди време – абсурдно е в страна с валутен борд да има такава огромна централна банка. Оказва се, че нейната роля е главно да прикрива далавери в банките, да лобира за тях в комисии в парламента, например с помощта на БНБ беше легализирана практиката на банките да променят лихвите по свое усмотрение по вече сключени договори за кредит.

В БНБ от години работят едни и същи хора, много от които са работили преди това по банките, или напускат и отиват обратно в банките. Вътре в БНБ е като едновремешната номенклатура – само местят едни хора от един отдел в друг, един подуправител от едно управление става шеф на друго.

Напластяванията там са трайни, от години. Цялата банкова система воглаве с БНБ се е превърнала в нещо като олигархична клептократична структура. Точно банките и налаганите от тях условия и практики са най-голямата спирачка на икономиката, с условията, в които поставят фирми и кредитополучатели. Но това е друга тема. В случая става дума за явна кражба и измама, която БНБ прикрива.