Населението на България намалява, а цените на жилищата в големите градове нарастват. Как се обясняват тези странни дисбаланси и какъв е изходът? Николай Цеков обобщава данни на Световната банка.
"България е сред европейските страни със силно надценен пазар на недвижимите имоти. През последните две години цените на жилищата в страната растат с едни от най-високите темпове в Европейския съюз, предупреждава Европейската комисия, която смята този факт за обезпокоителен на фона на високата задлъжнялост на българските домакинства и бизнес.
Продължаващото пренаселване на София, Варна и Пловдив е сред причините за големия дисбаланс на пазара на имоти, предлагани за продажба или за отдаване под наем в най-големите градове. Изследване на Световната банка свързва жилищната криза и с нарастващите разлики в доходите на отделните социални и етнически групи в страната.
Според официалната статистика, в България има 3,9 милиона налични жилища - този брой би трябвало да е съвсем достатъчен за нуждите на трите милиона български домакинства. Експертите на Световната банка обаче констатират следното: "1,2 милиона от жилищата в България са необитаеми, а това означава, че в действителност 3 милиона български домакинства живеят в 2,7 милиона жилища. Често пъти 6-8 души от три поколения си споделят един-единствен апартамент . В същото време една четвърт от жилищата в София и близо половината от къщите в селските райони остават необитаеми."
Програмният директор в софийския институт „Отворено общество" Боян Захариев е категоричен, че за младите семейства в страната намирането на жилище е много трудно заради ниските доходи - и че това е един от факторите за интензивната емиграция. Младите българи, редом с младите италианци, държат европейския рекорд по най-дълго съжителство с родителите под един покрив – средно до 34-годишна възраст.
Според доклада на Световната банка, в пренаселените жилища живеят 80% от децата под 18 години и 60% от младите хора на възраст между 16 и 29 години. Пренаселени жилища обитават и 82% от наемателите, които плащат пазарен наем. Процентът на пренаселените жилища в България е много висок в сравнение със средните показатели за Европейския съюз, изтъкват експертите на банката.
Много хора не могат да си позволят собствено жилище
Средните цени на жилищата са между 550 и 800 евро на кв.м за по-малко атрактивните жилища в стари сгради и до 800-1200 евро на кв.м за жилища в новопостроени сгради с по-атрактивно местонахождение, отбелязват още от Световната банка. Средният месечен доход на домакинство обаче е 477 евро, което значи, че по-голямата част от населението не е в състояние да си закупи или дори да наеме жилище на пазарни цени.
По относителен дял на разходите за поддържане на жилищата България се нарежда на второ място сред държавите от бившия Източен блок. В това отношение е налице огромна разлика между отделните райони в страната, се посочва в доклада на Световната банка. „В градове като София, където производителността е по-висока и възможностите са по-големи, жилищните разходи са много високи спрямо доходите. На други места разходите са ниски, но жилищата са празни", гласи един от изводите в изследването.
Голям брой имоти в провинцията пустеят
Боян Захариев допълва, че тези разходи надхвърлят 15% от бюджета на българските домакинства, което е една от причините за ниския стандарт на живот на българите. Квартирните им проблеми се коренят и в лошото състояние на изградения по времето на НРБ жилищен фонд, състоящ се основно от панелни комплекси на възраст 30 и повече години. Именно в тях се намират и над три четвърти от апартаментите в страната. Липсата на поддръжка и на технически инспекции поставят нерядко застрашават живота и здравето на обитателите на над 30% от жилищата в страната.
Пазарът за отдаване на имоти под наем в България обхваща едва 5% от жилищната площ в страната, се казва в доклада на Световната банка. „Липсата на ефективен пазар за отдаване на жилища под наем ограничава трудовата мобилност и нагнетява проблемите около намирането на сносен дом." Дефицитът от имоти за отдаване под наем е основен възпиращ фактор за трудовата мобилност особено на младите семейства и изкуствено завишава наемите на наличния жилищен фонд, констатират експертите на Световната банка. Според тях, една от причините за липсата на напредък в това отношение са недъзите на правосъдната система, която не гарантира изпълнението на договорите - както от страна на наемодателите, така и от страна на квартирантите.
Какво да се направи?
За да се намали пренаселеността на жилищата в България и да се стимулира пазарът за отдаване на жилища под наем, експертите на банката съветват българското правителство да преразгледа изцяло жилищната си политика, с цел да се подобрят шансовете за решаването на един от най-тежките проблеми пред топящите се млади поколения в страната. Те предлагат да се освободят от данък доходите на собствениците, които отдават до пет апартамента под наем, а също и да се гарантира бърза и евтина процедура за разрешаване на спорове между наематели и наемодатели.
Държавата спешно трябва да увеличи и подкрепата си за благоустрояване на крайно пренаселените и нехигиенични ромски гета, които отдавна са се превърнали в постоянни центрове на социално и етническо напрежение. Според Боян Захариев, изключително неправилна е извършваната разпродажба на социалните жилища, които вече са под 2% от жилищния фонд в страната.
Захариев подкрепя предложението на Световната банка социално слабите хора – бездомни, пенсионери, роми, младежи и многодетни семейства - да получават т.нар. жилищни ваучери, които да им позволят да излизат под наем на свободния пазар. Тази широко разпространена на Запад политика позволява крайно нуждаещите се да имат сигурна държавна поддръжка при изплащането до 70% от стойността на наема и на режийните разходи. Така ще се стимулират и повече собственици да дават под наем ненужните им жилищни площи, убеден е изследователят от „Отворено общество".
