Нищо няма да излезе от поредната им революцийка – знаят си го добре, но ще си изиграят представлението. Знаят си също така, че вече дори нямат публика – достатъчно наивна, за да я баламосват, но и това не ги интересува. Открай време те играят за пред себе си. Е, и донейде за медиите, които пък от толкова дълго време се правят на наивни, та накрая си станаха и наивни. Блеят като овце, като им свирнат – и толкова.
Сега пък ще правят ревизия на Приватизацията – от 10 години и гаргите знаят, че тя е крадлива, фалшива, нахално-безсрамна, унизителна за народеца и пр. Но те ще си я проверят. Една ревизийка и така щели да приключат и Прехода – точно така се изразиха. Казваш, колко лъжлив е той, колко е крадлив и го приключваш. А после – какво? Ще си легнат под един юрган – крадците и ревизорите, това ли следва? Че те и сега са си там.
Театрото е нагласено, ролите в него са тъпо разписани. Едните ще ядат цървулите на Костов, другите – на Нинова, тя пък на мутрите, понеже те били направили Прехода. Не я питат обаче, кого конкретно има предвид. Луканов ли е мутра, приспособенците от късното СДС ли, които му пригласяха, са мутри, кои точно? Да не излезе утре, че братя Илиеви са направили Прехода или пък Илия Павлов.
Голямата им ревизия пак ще опре до дребните закачки и ще приключи като бенгалска свещичка – много искри, обаче студени. На този огън бедняците няма да могат да сгреят поне ръцете си. За душите им да не говорим.
Ще освежат революционните си напъни и с някои “новини”, нищо, че те отдавна са превтасали: тия дни „открили“, че висшата номенклатура на Комунистическата партия навремето получавала месечно по 900 лева за храна. 12 души по 900 лева – вадете сметалата и ще видите, че това прави повече от „Кремиковци“. Пак смрадлива димка, понеже тия неща са известни още от края на 1989-а година. Едните ще преравят гроба на соца, другите – гроба на Прехода. Политическа мастурбация, самозадоволяване с идиотщини.
Има обаче едно просто решение, което донякъде може да запази честта им. Няколко счетоводители ще им свършат работата: трябва само да опишат сделките от времето на Големия Грабеж – кой какво е купил, на каква цена и какво се е случило след това с купеното. Само толкова. Просто, но и ефикасно. Няма нужда от големи лафове. Тогава ще стане ясно, че дори и „Кремиковци“ не е шедьовърът на Грабежа, има други изпълнения, които са далеч по- въодушевяващи. Не се иска много от Ревизорите – никакъв героизъм, само един списък, без клетви за вярност към простолюдието.
Но и това няма да направят. Ще предпочетат да газят в калта, да се окалят взаимно – но няма да направят дори този списък. Защото ще стане ясно, какви мижави хорица са извършили Грабежа, какви формени тъпанари са били те – как са прозрели обаче, че никакво възмездие няма да има за тях, че докато свят светува българските политици ще правят революции само на думи, че плямпането е истинската им стихия.
Тия дни Прокопиев, един от черните принцове на Големия Грабеж, изплакал, че покрай делото, в което е подсъдим, ще му запорират имуществото, включително и вестничетата. Изплакал – и ни доставил нов пример за нахалство. Защото Грабежът има за неотменна черта и нахалството: та нали това е същият човек, който преди няколко години заложи заради някакъв дълг и редакционната политика на вестничетата си! И така направо изкорми представата за медиен морал. А след този позор започна да получава щедри дарения от фондация „Америка за България“. Залагаш редакционната си политика – все едно, че е вагон с развалено кьопоолу – казваш на публиката, че тя не е плод на идеи и независимост – и те възнаграждават заради това.
Водевилът с приватизацията, който Сектата продуцира тия дни, има и друга цел, далеч по-важна: да се прикрие истината за анимализирането на голяма част от Народа. Милиони хора днес оцеляват буквално по някакъв чудодеен начин. С кьорфишеци искат да затулят позорните данни: близо 30 % от българите получават доходи под 314 лева, т.е. над 2 милиона души в страната живеят под линията на бедността и на границата на мизерията. А 75% от населението се лишава от жизнено важни неща.
На тия хора ли ще им покажете резултатите от ревизията на Грабежа? Та те отдавна са наясно с тях, те са изстрадали с живота си Грабежа, превърнали са се в голтаци и покрай него.
Най-позорното обаче е друго. Дори да не се беше случил Грабежът, крайните резултати пак щяха да бъдат същите, дори нищо да не беше разпродадено. Нямаше кой да управлява стопанството. Новите хуни нямаха качества за това, те си бяха едни безразсъдни случайници, а получиха на тепсия цяла държава. Започнаха да разпродават, защото не знаеха как да се справят с нея, нямаха инстинкт на истински стопани, бяха малоформатни хора, уплашени от големите надежди, които Народът им възлагаше. Съграждането беше не само извън възможностите им, но и извън манталитета им.
Днес пък могат да изграждат криво-ляво, но с чужди, дарени пари. Ако приватизацията е едно отвратително безчинство, част от днешните проекти също отблъскват с безсмислието си. Спомнете си само напълно ненужните стадиони, построени в пусти села, с единствената цел да се усвоят някакви парички.
Преди няколко седмици научихме, че ще хвърлят около 600 милиона лева за нова база на образованието. Хубаво. Но те изобщо няма да променят Духа му, който е в жалко състояние. Учениците ще продължават да пребиват учителите си, това тепърва започва – но в нови сгради. Други усилия са нужни, за да се въздигне отново Духа на образованието, който е видимо прекършен. Но това въздигане не носи комисиони.
