Управляващи и опозиция дружно нападат демокрацията и свободата, отвсякъде се лее носталгия по онези години, а после се чудим защо 41% от българите искат да живеят при комунизма.

 

 

 

 

 

 

Новият демон днес е приватизацията. Не конкретни престъпления, не конкретни чиновници, не конкретни сделки дори. Приватизацията се сдоби с етикета „престъпна" и стана знаме за политици, които определят себе си като десни, леви, консерватори, либерали, управляващи, опозиция. Въпросният демон е заграбил от българите десетки милиарди левове - взел им е наследственото имане, кътано в делви.

 

Тази песен се заглушава от време на време от вечния шлагер за дружбата с Русия, необятните съветски пазари (изгубени, разбира се) и задължението во веки веков да сме посланик на Москва в Европа. Все по-силно звучи и тази мелодия с антибрюкселски нотки - ония, които само изискват; ония, които само ни се бъркат; ония, които даже някакъв мониторинг са ни сложили и не искат да го махнат.

 

 

Сега си представете, че сте редови гражданин на републиката, който порядъчно често злоупотребява с гледане на телевизия и следене на политически сблъсъци в сутрешните блокове. М**** ѝ на тая демокрация, си псувате тихичко, докато в един слънчев ден не ви се обади анкетьор, за да ви зададе следния въпрос: Ако имахте избор, вие лично в кой от двата периода бихте предпочели да живеете? 41% от анкетираните българи отговарят, че искат да живеят сега - тоест, след 10 ноември 1989 година. А също 41% казват, че биха предпочели да живеят преди 10 ноември 1989 - тоест, по времето на комунизма. Данните са от изследване на „Тренд", направено по поръчка на евродепутата Андрей Ковачев.

 

Назад към държавното

 

Бившият главен прокурор Никола Филчев беше първият, който заговори за милиарди, „откраднати от приватизацията". След това се появи цяла политическа сила, която се насочи срещу инвеститорите и обещаваше национализация и прогонване на „чуждите експлоататори" - „Атака" пресмяташе изнесената печалба, като умножаваше килограмите изкопана руда по цената на чистото злато. С помощта на подобно агресивно невежество митовете за „престъпната приватизация" достигнаха до 30 млрд. лева, които вече се цитират едва ли не като научно доказан факт. Сега дружно са се втурнали да премахват давността за престъпления, свързани с приватизацията.

 

Опасната тенденция в случая е отричането на приватизацията изобщо. Думата може и да е натоварена негативно, но трансформацията на българската икономика от държавно-планова в свободна пазарна икономика е основата на днешната държава, която е член на Европейския съюз. Без функционираща пазарна икономика България щеше да си остане периферна и изолирана балканска страна, като Македония например.

 

Без тази реформа днес българите нямаше да могат свободно да пътуват, работят и учат в Европа. Нямаше стотици милиони евро да влизат всяка година в икономиката като европейска солидарност. Разбира се, не всичко в страната днес е наред. Институциите твърде често защитават частни корпоративни интереси вместо тези на гражданите, а на моменти цялата държава изглежда превзета. Но това е проблем, свързан с върховенството на закона. И понеже не е удобно да се признае открито, дайте да удряме по приватизацията - тоест, по частната собственост.

 

Реабилитация на комунизма

 

Предстои парламентът да премахне давността за престъпления, свързани с приватизация. Сравнението самó се набива на очи - само преди година Конституционният съд отмени законовата поправка, с която парламентът бе премахнал давността за престъпленията на комунистическия режим. Това стана по искане на главния прокурор Сотир Цацаров. Тоест, престъпленията на комунизма вече не могат да бъдат разследвани, но ще може да има разследвания за продажби на цехове. Посланието е ясно - комунизмът не е чак толкова лош, но пък разграждането на комунистическата планова икономика очевидно е нещо много лошо.

 

В цитираното изследване на „Тренд" има и друг интересен въпрос: Според вас лично комунистическият режим извършвал ли е или не е извършвал престъпления спрямо хората? 52 на сто са отговорили положително. Но по-интересен е самият въпрос - когато престъпленията не са документирани, разследвани и осъдени, тяхното съществуване се превръща от факт в лично мнение. Един вярва, че е имало престъпления, друг не вярва.

 

На този фон равният брой хора, които предпочитат да живеят по време на комунизма и след него, може да се възприеме като добра новина. Защото при тази лепкава носталгия, която се лее отвсякъде, числата можеше да са много по-стряскащи.

Другарки и другари, дайте да дадем!

 

 

 

 

 

Едни копаят, други строят. Накрая нищо не излезе.

• "Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.

 

 

А кое беше старото?

• В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.

 

Да преизпълним плана, да станем ударници!

• Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.

 

Труд и война - тъжният мироглед на социалистическия човек

• Съветската система, която в началото имаше възвишени цели, постепенно се сведе до една примитивна дихотомия: да се трудим до изнемога и да се пазим от външните врагове, които непрекъснато ни дебнат. Параноята на властта в Източния блок по време на Студената война се просмука в кръвоносната система на цялото общество.

 

Ох, тази сложна дума им-пе-ри-а-ли-зъм!

• Още в детската градина социалистическото дете научаваше, че империализмът иска да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд. Индоктринацията в страните от Съветския блок започваше още в най-ранна възраст, а табелки като тази можеха да се видят не само в ОФ-клубовете, но дори край футболното игрище.

 

Ограмотяване на пролетариите

• В годините на НРБ социализмът премести милиони хора от селата в града, от полето - във фабриките. Довчерашният селянин не беше виждал машина и, разбира се, трябваше да бъде предупреден за опасностите. В ограмотяването на новопокръстените пролетарии се включваха и литераторите. Тази табелка е класически пример.

 

Човек и сам може да се сети, но ние да припомним...

• Къде ли е била занитена тази табелка? И колко ли неопитни работници са били премазани от "вдигнати товари", за да се пусне в серийно производство този предупредителен текст?

 

А воалетка и дамска чантичка?

• И за тази табелка днешният човек дълго ще се чуди: къде е висяла? "Широкопола шапка" асоциативно ни насочва най-напред я към Мексико, я към Дивия Запад. С повече въображение човек ще се сети и за шантавите дамски шапки край английските хиподруми. Всъщност обаче навярно пак става дума за трудова безопасност: металурзите носеха широкополи шапки срещу опасните пръски.

 

Маниакален страх от пожари

• В "Ретро-музея" във Варна висят десетки табелки, предупреждаващи за опасността от пожар. Дали в ранните години на НРБ наистина е имало толкова много пожари? Навярно да. Това е една от обратните страни на ускорената урбанизация: довчерашният селянин още не може да свикне с комплексния градски свят и с многобройните нови опасности. А литературните труженици отново се включват в ограмотяването му.

 

Хората ходеха на баня веднъж в седмицата

• Пак същият този довчерашен селянин, който трябваше да стане "новият социалистически човек", имаше доста враждебно отношение към хигиената. Социалните инженери на комунистическия проект съвсем правилно се опитваха да му набият в главата, че трябва да се позамива от време на време. В интерес на истината, борбата за повече хигиена дългосрочно даде добри резултати.

 

Представете си тази табелка в някой от днешните СПА-центрове!

• Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня. Някои от тези сгради бяха дори красиви (Централната баня в София например), но вътре беше лепкаво и лигаво, миришеше на кир и мръсни тела. Клиентите разнасяха подгизнали билетчета за баня и алуминиеви тасове, а задължителните налъми бяха пропити от влага и мръсотия.

 

"Теляшки услуги" - що е то?

• Главно действащо лице в НРБ-ейската градска баня беше Негово величество телякът. За по-младите: това са хора, които с помощта на примитивно парче плат, наречено "кисе", смъкват пластовете мръсотия от тялото на довчерашния селянин и новоизлюпен градски пролетарий. И от тялото на неговата другарка, на неговите деца-другарчета, внуци-другарчета и т.н.

 

Конфузно

• Дали тази табелка е автентична или измислена? Хигиеничният патос звучи познато, но в кое ли затворено помещение властта е можела да се обърне по такъв откровен начин към комсомолките? И защо само към комсомолките - нима комсомолците са били пощадени от въпросните насекоми?

 

И още насекоми, които подриват основите на социализма

• Този извод сякаш изскача от всяка табелка: властта има горещото желание чрез думите да убеди хората, да ги превъзпита, да ги насочи към "светлото бъдеще". Това желание сигурно е дало някакви резултати, но днес въпросните табелки изглеждат само смешни и нелепи. От друга страна: в сравнение с глупостите, които в милионен тираж се въртят из социалните мрежи, соц-табелките са направо гениални.

 

Неграмотността не е от вчера

• Особено конфузно е, когато "учителят" се окаже неграмотен. Много табелки в "Ретро-музея" във Варна бъкат от правописни и граматически грешки. И понеже стана дума за интернет: днес същото е и там. Най-голям смях пада, когато убедени "патриоти" и националисти дават воля на чувствата си във възгласи, пълни с граматически грешки. Изводът: първо научете родния си език, преди да давате акъл на другите!

 

Кратко и ясно

• По улиците на българските градове крачат вече поне трето поколение граждани. Но родовата памет за къра е твърде силна. Така че хората все още плюят по тротоара, хвърлят опаковки и фасове от прозореца на скъпия си западен автомобил и дори изсипват боклука си от балкона на панелния блок. На къра, на полето това не е проблем, в града обаче... Е, поне по пода вече не плюят.

 

За финал: наздраве!

• Автентичността на тази табелка също е съмнителна. Текстът ѝ е буквален цитат от романа "Златният телец" на гениалните диагностици на комунистическия експеримент, съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров. Днешните пазарно-стопански потребители едва ли ще схванат защо за едни има бира, а за други - не. Нека прочетат романа - и ще разберат. А дотогава в летните горещини - наздраве!
• Автор: Александър Андреев