Като във всяка страна в Европа - както и в САЩ - в Полша отдавна има крайнодесни, неофашистки групички. Има и ограничен брой радикални екоактивисти, а също застъпници на есперантото, както и някои други. Но за две и половина десетилетия след края на комунизма в Полша полските неофашисти никога не са били достатъчно на брой, за да бъдат взимани на сериозно.
Дори след като започнаха преди няколко години да организират походи на 11 ноември - Деня на независимостта на Полша - ден, който вече се отбелязва с официални церемонии, включващи национални знамена, патриотични песни и дори хора, облечени в униформи от Първата световна война, никой не се замисляше много за няколкото стотици футболни хулигани по стадионите.
Тази година се отзоваха 60 хиляди души. Въпреки че не всички бяха неофашисти, сред тях имаше значителни групи (главно мъже), които демонстрираха под имената на националистически групировки отпреди войната и зад расистки лозунги като “Бяла Европа” или “Европа ще бъде бяла”, или “Чиста кръв”.
В опит да представи похода като нормална патриотична проява, репортер от полската държавна телевизия интервюира един от участниците и пред камерата бодро му зададе въпроса защо е дошъл. “За да изгоним евреите от властта”, отвърна той - неудобен отговор за проправителствения журналист, който бързо се отдалечи.
Какво се е променило? Отговорът отчасти има общо със сегашната популистко-националистическа управляваща партия “Право и справедливост”, която приветства и насърчи съботния поход като “патриотична” проява, макар да знаеше кой стои зад нея.
Полската полиция, обучавана някога да пази обществото от неофашисти, този път арестува 50 членове на продемократична група, която устрои контрапротест, и не направи нищо да спре “патриоти”, които се сбиха с друга група контрапротестиращи. Държавните медии, рупори на управляващата партия, отразиха похода нашироко и в положителен дух. Докато пишех този коментар, нито един правителствен служител не беше осъдил лозунгите или организаторите.
С огромно съжаление трябва да заявя, че отговорът има нещо общо и с част от Полската католическа църква. Въпреки че висшата църковна йерархия (включително примасът) осъждат радикални лозунги и групировки, има неколцина свещеници, които насърчават неофашистката десница.
В деня на похода една полякиня съобщи, че е влязла в църква, пълна с мъже, които имали на ръкавите си ленти с политическите символи на крайната десница. Тя размахала плакат с цитат от папа Йоан Павел Втори, великия папа поляк, “Расизмът е грях”, но била изхвърлена безцеремонно.
Променен е също и международният контекст. В наши дни неофашизмът и откритият расизъм вече не са от компетенцията само на национални партии. Отчасти като последица от отворените граници в Европа, срещу които възразяват, привържениците на тези идеи сега са международни движения.
Големи контингенти от унгарски, словашки и италиански неофашистки групи пристигнаха във Варшава да се присъединят към похода; за първи път международни тролове от “алтернативната десница” активно подкрепяха похода в Туитър и други социални медии, като “алтернативна десница” е модерно-звучащият термин за неофашисти.
Има и руски ъгъл - въпреки че малцина в сегашното полско правителство са склонни да го признаят. Както навсякъде другаде, съществува руска подкрепа за най-дисонантните крайнодесни елементи в полската политика, особено онлайн. Министърът на отбраната на Полша, полемична фигура и особено гласовит “патриот”, също има странни руски връзки.
И накрая, някои от участвалите в похода вярват, че имат подкрепа от САЩ. Речта на американския президент във Варшава преди няколко месеца, написана отчасти от съветници, които разбират езика и мисленето на алтернативната десница, беше възприета като знак за одобрение от управляващата партия. Като съмишлениците си в Шарлотсвил полските неофашисти смятат, че антиислямският език на президента Тръмп има за цел да насърчи и тях.
Но трябва да е ясно, че групите, които се представиха така агресивно във Варшава в събота, не са мнозинство в Полша. Те не са дори значително малцинство. Те са радикална група, която изведнъж се е почувствала окрилена и насърчена от новите условия в страната им, в Европа и света.
Но макар да не задават тона в обществения живот, във Варшава - град, унищожен от фашисти, където по стари сгради още личат дупки от куршумите на фашистки оръжия и където се намира най-амбициозният и красив еврейски музей в Европа - чувството им, че имат право да съществуват, е наистина шокиращо.
