“Великата българска стена” на вицепремиера Валери Симеонов може да се окаже грандиозен управленски провал и с международен отзвук

Филмите на Елена Йончева не заслужават ситуационна употреба за един парламентарен вот на недоверие. Те са нещо много по-сериозно

Елена Йончева в гореща точка с камера и микрофон винаги означава събитие. Когато има какво да каже, тя знае как да го покаже. А депутатската длъжност по никакъв начин не се е отразила на уменията й да прави това, което е нейна запазена марка. В „Граница“ видяхме най-доброто от Елена.

22-минутният филм казва почти всичко за състоянието на южната граница на България. Късметът обича смелите. Йончева успява да заснеме дори група мигранти, прехвърляни със стълба през “Великата българска стена”, което прави депутата и областен лидер на ГЕРБ в Хасково Делян Добрев да изглежда нелепо с изказванията си, че “границата се охранява както трябва и никой не може да я премине”.

И че твърденията за преминаването й със стълба са “изключително несериозни”.

Единствената слабост на “Граница” (eдва ли по причина на авторката) е, че това не беше представянето, каквото този продукт заслужаваше. Вместо премиера на филм се състоя нещо като мач със съответните агитки, дюдюкания и пр. 

Липсваха само факли и бомбички, но като цяло атмосферата се оказа достатъчно задимена. В избрана за прожекцията тясна зала беше струпан наличният ресурс на БСП – почти целия апарат на партията, част от софийския й актив, воглаве с депутатския корпус. Очевидно още по замисъл не се е целяла сериозна дискусия, а митинг във връзка с предстоящия вот на недоверие, който БСП се зарича да внесе заради корупцията.

Но каквото повикало, такова отговорило. Лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветанов прие хвърлената ръкавица и дойде, за да демонстрира диалогичност. И за да изиграе своя си мач. Накрая вместо остра, но отговорна дискусия по повдигнатите въпроси във филма, които надхвърлят корупцията и стигат чак до националната сигурност и доброто име на България в международните отношения, станахме свидетели на обичайната политическа врява.

Под освиркванията на опонентите си Цветанов заяви, че фактите му били известни, но все пак ще бъдат разгледани от компетентните органи. След което на свой ред контраатакува с покана към председателката на БСП Корнелия Нинова да подпише заедно с ГЕРБ предложения за промени в Конституцията за отпадане на давността за престъпления, извършени в приватизацията. Ораторът никак не се смути от враждебната атмосфера, даже напротив – сияеше като играч, който е вкарал гол на чужд терен. И вместо с очаквания разгром, отборът му се е оттеглил, ако не с равен, то поне с минимална загуба.

Така с поредната имитация на дерби водещите играчи в българския “елит” отново демонстрираха, че са си самодостатъчни. За тях е жизнено важно крясъци да заглушават аргументите и не да се търси истината, а ситуационен ПР-ефект. Крайният резултат ще бъде затвърждаване на впечатлението в публиката, че всички са маскари, но това е положението – други няма. Така ще приключи и темата за “ревизия” на тъмната в миналото приватизация, и за корупцията по българската граница днес. И на никой злоупотребил косъм няма да му падне от главата. Защото “гарван гарвану око не вади”, най-много да го награчи.

Жалко, защото “Граница” повдига въпроси, каквито в една работеща демокрация трябва да получат незабавен отговор, колкото и нелицеприятен да е той:

Защо метър от двойна ограда в Гърция струва 250 евро, а у нас метър единична – 500? Случайно или умишлено не работят камерите по границата? Намалял ли е наистина потокът от бежанци и мигранти с изграждането на оградата или просто вече е канализиран изцяло? Може ли да има канали без държавна протекция?

Въпросите, уликите и фактите са много и изискват реакция от всички власти. А филмите на Елена Йончева не заслужават ситуационна употреба за един вот. Те са нещо много по-сериозно.