Вчера паметникът “Альоша” в Пловдив осъмна с надписи - основно антисемитски, но и антикомунистически, а и поне един насочен пряко към някоя си “Захарова”.
Днес “Альоша” е вече почистен, само пясъкът по камъните показва, че там са действали служителите на ОП “Чистота”, съобщава сайтът “Под Тепето”.
Но ако плочите могат да бъдат почистени с пясък, какво ли средство ще използват нашите “антикомунисти” (кавичките са нарочно сложени), за да почистят гнусната си… извинете - гузната си съвест, защото не поискаха да порицаят антисемитската проява, само защото тя е… на съветски паметник?
От “Под Тепето” разбираме, че подобни надписи имало из цялата централна част на Пловдив и според пловдивската полиция ставало дума за един извършител. Това, разбира се, за измислените “десни” у нас е подробност - нали важното е, че е надписите са върху “Альоша” в Пловдив и върху паметника на съветската армия в София… Щом се пише там срещу “комунистите”, значи авторът е герой - някой местен Бенкси, едва ли не.
В Интернет се появиха какви ли не сложни конспиративни теории. Надписите били провокация, твърдят хора като* “антикомуниста” Евгений Михайлов, като Маргарит Мицев, Бинка Пеева и др. Не просто провокация, а “руска манипулация” (според Виктор Гечев). Борис Танушев пък обяснява, че понеже надписите били не върху паметник, а върху “пропагандна скулптура, следователно ничия памет не е осквернена”.
Евгений Михайлов дори прави втори коментар, за да не остане съмнение, че отказът му да порицае антисемитските надписи е случаен: “Косьо, това с надписите по църкви и училища БКП/ДС го правеше и през 1990/1991. Нали помниш провокациите им? Сега си играят със същото!!!”
Комай само Константин Мишев, на чиято стена са публикувани горните мнения, е този, който казва ясно, че “ако е руска провокация…, то е още по-важно да се пресече, а не да се мълчи”.
Но нашите “антикомунисти” мълчат. Мълчат, както казваше поетът, като комунисти на разпит.
Когато има много конспиративни теории, обикновено най-простата версия е най-вероятна: антисемитите са се усетили, че ако слагат антисемитските надписи по съветските паметници, антисемитизмът им ще бъде прикрит и разговорът ще се отнесе в друга посока - Русия, нацизъм, комунизъм…
А в същото време антисемитизмът ще продължи да се развива, защото “демократите” ще обвинят всеки, който се изкаже срещу езика на омразата за… комунист!?!
Това не е нещо ново - само преди месец бяхме свидетели на нещо подобно. Тогава критикът Димитър Камбуров написа рецензия за филма “Анжел Вагенщайн - изкуството е оръжие”, в която редица хора и организации видяха ясно изразен антисемитизъм. Понеже антисемитизмът бе прикрит под формата на филмова рецензия за филм, чийто главен герой е антифашистки боец, че и комунист, “антикомунистите” първосигнално тръгнаха да защитават автора на рецензията, без да обръщат внимание на съдържащия се в нея антисемитизъм.
От всичко това можем да си направим един главен и един второстепенен извод:
Главният извод е:
“Антикомунизмът” служи като прикритие на антисемитизма.
А второстепенният е, че нашите “антикомунисти” са менте-демократи, защото няма истински демократ, който да не е против проявите на антисемитизъм - без значение дали са в статия или върху съветски паметник.