Гледам външният министър Екатерина Захариева да се хвали по телевизията, че сме направили „исторически пробив“ в Албания.

Захариева беше щастливо-ухилена – както се полага на едно канго на външната политика.

Признаването на българско малцинство в Албания, вън от съмнение, е една дочакана справедливост.

Но Захариева не бива да се държи толкова екзалтирано.

Просто такъв е късметът на някои: още не са проходили в дипломацията, а вече пробиват дупки всякакви – както се изразяваше героят на великия Апостол Карамитев в „Специалист по всичко“.

Захариева ловко се опита да приватизира „пробива“.

Но вестник „24 часа“ /15 октомври/ справедливо отбеляза и дългогодишните усилия на доцент д-р Веселка Тончева от БАН, автор на многобройни изследвания за българите в Албания – тогава, когато кангото Захариева дори не е сънувала, че някой ден ще пробива дупки.

Захариева леко подхлъзна и ББ – от глупост, разбира се.

Тя се похвали, че дипломатите ни били положили много усилия – после обаче се оказа, че всичко станало след един телефонен разговор на ББ с албанския му колега.

Такива са нашите работи: правим дупки в историята, само с един телефонен разговор.

Пет лева – и пробив.

Не е лошо да спрем да пищим с фанфарите.

Независимо от успеха, не бива да забравяме, че нашият „пробив“ е девети поред – всъщност – донейде фриволно казано, сме деветата дупка на кавала.

Както сигурно ви е известно, преди нас албанците отдавна са признали осем /8/ национални малцинства, дори и това на циганите.

Признали са правата и на египтяните – ако тия пък не са някакъв клон на циганите.

Как така сме останали деветата дупка?

Кангото да вземе да проучи тази мистерия.

Нашият „пробив“ ще бъде кисел лимон за македонците – и тепърва ще видим, как ще реагират те.

Затова е по-разумно външният ни министър да не се държи като брокер на Европейския съюз – да обещава врели-некипели от негово име.

Понеже е ясно, че сме получили престижната девета дупка на кавала, защото сме обещали нещо на албанците.

Както впрочем и на македонците, когато преди няколко месеца – официално, с договор – им дадохме под наем Историята си.

А в политиката неспазените обещания се плащат прескъпо.

Ние най-много се нуждаем от подкрепа – обаче с широка ръка я обещаваме на други.

Споменах знаменития филм „Специалист по всичко“ – и ми стана тъжно.

Как се радваше навремето публиката на приключенията и изхвърлянията на „Специалиста“.

Той се въртеше уж в някаква любовно-битова история – обаче всички си мислихме за тогавашните управници – многознайковци и факири на празните обещания.

Смеехме се – без да подозираме, какво ще ни дойде на главата.

И от друго трябва да се притесняваме: от възторженото отношение на Захариева към “самоопределянето” на хората.

Тя няма да разбере – но вие сте наясно, защо.

***

ОЧАКВАЙТЕ:
ЛОРА К. ПОПРАВЯ ИСТОРИЯТА
ЛЕЛЯТА НА КОСТОВ ПОПРАВЯ КОСТОВ