Голямо циврене пада от два дни насам.  Били заплашили водещ от Нова телевизия с уволнение. Нищо няма да му се случи, естествено – но хайде да поциврим малко, да се направим на живи и пътьом да браним „свободата на словото“.

Не циврете сега, че ви мачкат. Вие ги направихте такива, вие им давахте трибуна, вие ги легализирахте. Вие се гърчехте като червеи пред нашенския политически боклук. В подлизурството си стигнахте до там, че можехте и някоя посиняла мърша да съживите.

Сами се поставихте в положението на удобни дребосъци. Сега ли разбрахте, какво представляват някои хора – след като толкова време лакомо търпяхте участието им в предаванията си и дори им пригласяхте.  И какво да ги жалиш „водещите“, след като от години канят и търпят всевъзможни дураци – само и само, за да спретнат някакъв измислен скандал?

Би Ти Ви също пусна сълзица за „свободата на словото“ – вместо да се порадва на емисията си от четвъртък вечер, в която озвучиха ефира с безподобни идиотщини и мръсотии от Парламента.  Защо не забелязвате това издевателство?

И защо вие, циврещите, не бойкотирате телевизиите, които толкова усърдно канят и налагат всевъзможни негодници – а послушно участвате в предаванията им заедно с тях.

Изобщо, защо не циврихте, когато постепенно превърнаха журналистиката в Уличница на повикване.

Телевизията пропадна до там, че се превърна в послушен инструмент за репродуциране – всеки идиот в Парламента може да изходи някоя мерзост, а пък телевизията лакомо я поглъща и препредава.  Това не е телевизия, това е клозет.

Преди години, в „Ирландец на хиподрума“ /септември 2007-а/ писах:

„Някои хора трябва да знаят поне едно нещо, когато отглеждат в медиите услужливост и покорство. Те вървят заедно със скритата отмъстителност и неблагодарност, които все ще намерят възможност някой ден да изпълзят“.

Нищо подобно не се случи – медиите си останаха с покорството и услужливостта.

Във въпросното предаване веднъж се държаха смело с Орешарски – но той отдавна не беше президент. Държаха се смело и с премиера ББ, дори единият от водещите каза на финала: „Този път не се скарахме“.

Скарваха се – нали.

Като цяло, цивренето обаче постига целта си – както си знаят управниците. Телевизиите пак ще загубят време за дреболии, вместо сериозно да се вгледат в Българската Съдба. Пак ще си останат съучастници с ония, които изобщо не я зачитат. Те направо газят върху нея, а вие си траете – дори не схващате, какво се случва под носа ви.