В желанието си да напомпат още балона на националното самочувствие на руснаците с дима от разравяните през последните години пепелища на Втората световна война, руските власти си вкараха уникален дори за тях автогол с паметника на Калашников в Москва, давайки повод да се заговори отново за собствените им фалшификации на историята, базирани на съветските навици в това отношение.
“Величественият” 9 метров (дали не са търсили куршумната символика на 9-те милиметра?) паметник на полуграмотния работник от колхозен произход с елементарното образование Михаил Калашников, който уж бил изобретил АК-47, се оказа белязан от… истината.
В основата на паметника тя лъсна (била се промъкнала от интернет, промълви за свое оправдание един от авторите) на композицията с възпроизвеждането на прототипа, от който е прекопиран “калашника”, както у нас е прието ласкаво да бъде наричана тази машинка за убиване, разпространена днес в 50 държави. И се наложи паметникът да бъде опериран от истината. Изрязаха я като тумор, който не се прихваща на поредното пропагандно туловище в Русия.
Честно казано, нямам какво да добавя относно самото прекопиране на автомата от немския му образец след войната - други са го направили достатъчно убедително. http://www.extremecentrepoint.com/archives/5312
Бих добавил обаче, че особеното на ситуацията е само в това, че тя нямаше как да бъде скрита. Иначе криенето на истината със задна дата е на въоръжение в съветската пропагандна там и у нас от десетилетия.
Бегло могат да бъдат споменати фалшификациите с уж автентичната снимка от забиването на съветското знаме върху Райхстага, която е правена доста по-късно (без обаче първоначално фалшификаторите да забележат, че съветският освободител със знамето в ръка вече се е закичил с няколко часовника като трофеи от сразените берлинчани).
И нашичките тук не падат по-долу, изработвайки цели постановки с щастливи посрещачи на Червената армия , приветствайки я с цветя уж на 9 септември 1944 г. (или аналогични масовки на колони с партизани, маршируващи дисциплинирано под строй в София при нейното “превзимане” на същата дата).
Колегите от поколението, което живя в активна възраст по време на съветизацията на България, няма как да не помнят какви монтажи се правеха на снимки, за да се избегне показването на физиономии на другари от върхушката, низвергнати междувременно. В БТА това се правеше в редакция “Пресфото”. Фотошопът не е измислен днес – шопи се занимаваха с измами в манипулирането на фото(графии) по заповед на държавата.
Други биха се засрамили, когато се изложат толкова явно, както московските манипулатори с паметника на Калашников. Но за другарите това, което важи за другите, не е валидно.
В съветската колония България например много неща бяха обявявани за срамни за отделната човекоединица: от целувките на публично място, през носенето на разни модни на Запад дрешки (за което през 1973 г. милиционери засрамваха девойките с по-къси от позволеното поли като им ги режеха с ножици, с които ги бяха въоръжили за целта). Но да се фалшифицира историята за нуждите на идеологически мотивираната победа над истината не само не се смяташе за срамно, но беше закономерно. Наричаше се “борба срещу идеологическата диверсия”.
“Борците” си имат своите мутанти днес, които са се научили да прилагат т(р)ол системата в интернет, за да си прокарват лъжите, но се провалиха в центъра на Москва по особено зрелищен начин поради нещо, което няма как да оперират в себе си нито със задна, нито с днешна дата. Нарича се глупост. За нея Айнщайн, както е известно, е казал: “Две неща са безгранични- вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен”.
