Обичам шопската салата!

Не е цитат от знаменитата песничка, а откровение – обичам шопската салата – с нейните червени домати, зелени чушки, бяло сирене ми напомня на националния ни отбор – единайсет сънародници, които винаги са ми оправяли настроението.

Когато няма салата – и тюрлюгювечът по вестниците върши същата работа!

Бурните събития у нас за малко да заглушат урагана „Ирма”, който  може и да изби сума ти народ, но пък според „24 ЧАСА” „54 котки оцеляха в къщата на Хемингуей”. Потомките на любимата котка на писателя оцелели в неговия музей, като малко преди стихията да се развихри, се скрили колкото се може по-навътре в сградата. „Понякога си мисля, че те са по-умни от хората” – отбелязва служител в музея.

За котките не е сигурно, за нашенците – хептен. На същата тая страница „Българи празнуват в окото на урагана”. Докато очевидно по-разумните котки се криели под маси и столове, нашенците „се събрали за ЧРД специално заради Ирма”. Вдигнали се и отишли до Флорида – да видят ураган и ураганът дзвер да види. И си изкарали страхотно. Или поне – така казват.

Междувременно борбата с корупцията започна да взема първите си жертви – „Забраняват таблети и екскурзии за учителите от издателствата” – четем в „МОНИТОР”. Заглавието е малко объркано, затова ще опитаме да преведем – издателствата, както се оказва, подпомагали учителите да изберат свободно техните учебници, като ги дарявали с „таблети, екзотични семинари, екскурзии и т.н.”. Сума ти издателства бълват учебници за все по-намаляващите ученици – бива ли такъв удар върху тиражите! Точно от учителството ли трябваше да почне борбата с корупцията? Как сега да преподават на децата морал и етика, как да им разясняват вдъхновяващия следосвобожденски национален идеал? Пак ще трябва дечурлигата да разчитат на вестниците.

Слава Богу, там си имаме професионални патриоти, които да ги светнат за идеала като такъв. Г-н Росен Петров, запомнен най-вече с това, че си продаде за левче офицерския кортик на г-н Бареков, за да стане депутат, най-после е открил топлата вода – „Често се говори, че вече нямаме национален идеал. Напротив. Всеки втори българин ще го формулира ясно, кратко и точно. Мир, спокойствие и пълен хладилник”.

По-възрастните ще се сетят, че според другаря Живков народът горе-долу така разбирал социализма –  да има нещо за хапване и за пийване. Е, тогава – що ручахме жабетата? За да пратим г-н Бареков в Брюксел да стане консерватор, а г-н Петров – в Народното събрание, та да си купи нов костюм и натиска това копче, което партията му нареди? За реализация на тоя национален идеал хората са измислили вече много по-съвършени начини!

„Умен хладилник носи бира с мезе до дивана” – прославя научното постижение „МОНИТОР”. При подадена команда хладилникът се самооткача от контакта, прекосява хола и радушно отваря вратичка пред прежаднелия си собственик. А вътре – кеф ти бира, кеф ти ракийка, кеф ти шопска салата – червени домати, зелени чушки, направо – национален идеал с настъргано отгоре бяло сирене.