За служителите на ЕС тазгодишната лятна почивка може за първи път през последните няколко години да се окаже наистина почивка и то доста безметежна … а причината донякъде е в това, че изглежда след изборите в Германия се очертава да има приемственост.
Не така беше през август 2015 г., когато Гърция бе на ръба да напусне валутния съюз. Нито миналото лято, което стовари на Брюксел ужасяващата новина за британското излизане.
Последваха тирадите на Тръмп срещу свободната търговия и ЕС, а тази пролет беше белязана от напрегнати предизборни кампании във Франция и Холандия, където евроскептични популисти изглеждаха на прага на победата.
Изглежда обаче, че ходът на събитията се обърна в полза на съюза. В Хага катастрофата беше избегната, а в Елисейския дворец влезе президент еврофил. Европейската икономика отчита постепенен растеж и понижаване на безработицата. И което е най-важно за нервите на еврократите: германският канцлер Ангела Меркел и нейните християндемократи водят в социологическите проучвания и изглежда много вероятно да си осигурят четвърти мандат в управлението, което значи, че в близко бъдеще не се очертават някакви съществени промени в германската политика.
Дори и да има изненадващ развой нейният главен конкурент Мартин Шулц, ръководителят на Германската социалдемократическа партия и бивш председател на Европейския парламент, е смятан за приятел на ЕС.
Въпреки тази очертаваща се последователност обаче пак има спекулации. Ще действа ли следващото германско правителство като новия френски президент Еманюел Макрон, който е радетел за промяна в институциите на ЕС, или ще се запази стилът на управление на Меркел, който е реактивен, а не проактивен?
Мустафа Рахман, експерт по европейска политика и политическа икономия в организацията “Евразия”, заяви, че изборът на германския канцлер на по-малък коалиционен партньор е възможно да определи скоростта и вида на реформите в Брюксел, особено ако министерството на финансите отиде при друга партия.
Ако Меркел ще се занимава повече с Европа и с някакви проекти на европейско равнище, мислейки за политическото си наследство, “една коалиция с ГСДП би й позволила да овладее центристкото пространство и да прокарва закони с комфортно мнозинство”, каза той.
По думите му обаче тя може да не устои на възможността за “по-голяма идеологическа близост” и да сформира коалиция със Свободната демократическа партия (СвДП). Според Рахман след изборите е възможно да се създадат условия, налагащи “преформулиране” на Европейския стабилизационен механизъм.
В основата на дебатите по тази тема ще бъдат въпроси като трябва ли ЕСМ да може да се занимава с управление на дълга и фискален надзор и да поеме роля, подобна на тази на Международния валутен фонд, каза той. Засега Германия не проявява охота да се тръгва по този път, но Макрон загатна, че това е нещо, за което ще настоява.
Що се отнася обаче до призивите на САЩ, Франция и Европейската комисия към германската страна да ограничи търговския си излишък и да увеличи разходите за инвестиции, за да съдейства по този начин за по-силно възстановяване на еврозоната, надеждите за промяна след изборите през септември може и да се окажат неуместни, предупреждава Гунтрам Волф, директор на института за икономически изследвания “Брюгел”.
“Опитът от последните години показва, че Германия се отнася с предпазливост към промени на статуквото”, каза той. “Това е естественият инстинкт и да се преодолее този начин на мислене ще бъде трудно, дори и Меркел да поеме ангажимент да върви по пътя на Макрон.”
И макар и Шулц да се опитва да използва идването на власт на Макрон, обещавайки да повиши държавните разходи, Волф смята, че предлаганите увеличения в тази област не се различават значително от предложенията на християндемократите.
Друг въпрос, който се очаква да се дискутира след изборите, е дали трябва да се предостави някакво облекчение на затъналата в дългове Гърция - нещо, на което твърдо се противопоставя германският министър на финансите Волфганг Шойбле.
“Досега темата за облекчаване на гръцкия дълг беше табу, но след изборите, и ако Меркел си осигури ново мнозинство, ще има нови дискусии”, каза Ханс Щайн, регионален директор за евроатлантически диалог във фондацията “Фридрих Науман”, която е близка до СвДП.
Но, както заявява той, реформата, която е много вероятно или да донесе успех на съюза, или да го провали, е друга: това е сферата на миграцията.
“След изборите през септември каквото и правителство да дойде на власт ще трябва да се заемем с този въпрос”, каза Щайн.
По думите му Меркел ще трябва да постигне съгласие за общ подход към миграцията, предоставянето на убежище и охраната на външните граници на ЕС, като същевременно излезе с нова стратегия за Северна Африка.
“Ако липсва достатъчно смелост за справяне с тези въпроси, те няма да изчезнат, без значение какви реформи се правят”, предупреди той.
“Ако обществото не види решения, ще станем свидетели на възраждане на крайната десница и популизма, въпреки пораженията им в Холандия и Франция.”