Далеч от хаоса и какофонията на неспирните дебати във Вашингтон за политиката към Русия, вицепрезидентът Майк Пенс отправи забележително последователно послание при посещение в Източна Европа тази седмица, като похвали старите съюзи и потвърди ангажимента на Америка да защитава демократичните държави от страните, които може да им навредят. Много жалко, че тези възгледи не се споделят и приветстват с такава готовност от човека, за когото той работи в Белия дом.
Във вторник Пенс похвали Грузия за демократичното й развитие след разпадането на Съветския съюз, многозначително отбеляза, че в Южна Осетия все още са разположени руски танкове, девет години след като Москва нахлу в региона, и обеща: “Ние сме с вас. Стоим до вас.”
Предния ден в Талин той каза на лидерите на Естония, Литва и Латвия - все членове на НАТО, че Съединените щати “твърдо стоят зад” обещанието за взаимна отбрана в член 5 от договора на алианса и “отхвърлят всеки опит за използване на сила, заплахи, сплашване или зловредно влияние в балтийските държави или срещу когото и да е от нашите съюзници по договора”.
Пенс не остави съмнение защо смята, че единна НАТО е “по-необходима днес от когато и да било след падането на комунизма” преди четвърт век. “Няма по-голяма заплаха, надвиснала над балтийските държави, от призрака на агресията на вашия непредвидим съсед на изток”, каза той и обвини Русия, че продължава да “преначертава със сила международни граници, да подкопава демокрацията в суверенни държави и да настройва свободните държави в Европа една срещу друга.”
Направеният от вицепрезидента откровен анализ на проблема и твърдите уверения за ангажираност към алианса отразяват напълно традиционното американско мислене за Русия. Неговото пътуване, а също по-ранните посещения на министъра на отбраната и държавния секретар в Украйна и на други места в Европа, е важен сигнал за съюзниците и партньорите, които живеят в сянката на Русия, в момент на засилваща се руска агресия и растящо напрежение между Москва и Вашингтон.
Подобно на Пенс, повечето служители по сигурността в правителството смятат Русия за главен противник. Към техните тревоги се прибавят руските планове за изпращане на около 100 000 войници при източния край на територията на НАТО в края на лятото. Това е един от най-големите ходове досега в предприетото от президента Владимир Путин военно укрепване.
Пенс многократно каза на своите слушатели, че говори от името на президента Тръмп, а също от свое име. Но това не означава, че наистина е така. Тръмп продължава да подкопава с думи и дела подобни уверения, а резултатът е непоследователна политика, която най-вероятно ще бъде изтълкувана като слабост или несигурност от Путин и от съюзниците и няма да служи на интересите на Америка. Неотдавна Тръмп потвърди в Полша, че ще се придържа към задълженията за обща отбрана, вписани в член 5 от договора на НАТО. Но може ли да му се вярва, при положение че тези думи бяха изказани без желание, под натиск, след месеци на остри критики срещу НАТО?
Пенс каза на грузинците, че Съединените щати се придържат към изявлението на НАТО от 2008 г., че един ден тяхната страна ще стане член на НАТО. Но и тук има съмнения за силата на ангажимента на Вашингтон и дали Тръмп ще поеме риска още повече да влоши отношенията си с Путин, като изпълни това обещание.
Подозренията към възгледите на Тръмп за Русия започнаха с изказванията му, в които той се възхищаваше от Путин, и само се засилиха, когато американските разузнавателни служби установиха, че Москва е извършила хакерски атаки срещу кампанията през 2016 г.
Междувременно Тръмп още не е отговорил на имащата значителен ефект заповед на Путин в петък, според която САЩ трябва да съкратят своя посолски и консулски персонал със 755 човека - до 455 души, както и на заявлението на Москва, че конфискува два американски дипломатически имота.
Фактът, че властелинът на туитовете не критикува Путин по тази тема, повдига очевидни въпроси, както и фактът, че се забави да подпише законодателството, прието миналата седмица от Конгреса и налагащо сурови, но необходими икономически санкции на Русия за намеса в изборите; надвисналите санкции ускориха разпоредените от Путин експулсирания.
Тръмп встъпи в длъжност с желание да подобри отношенията с Русия - разумна цел, засягаща толкова важна страна. И макар че намесата на Путин в изборите и други дестабилизиращи действия, включително анексията на Крим, стесняват пространството за сътрудничество, в интерес и на двете страни е да опитат. Но за да има каквато и да е истинска надежда да управлява тези сложни и деликатни отношения, Тръмп ще трябва да разработи твърд, последователен и вдъхващ доверие подход, който може да убеди Путин, съюзниците и американците, че той знае какво прави и че екипът му мисли по същия начин.
