Най-доброто, което можете да направите, за да съхраните мозъка си, е да го пазите от наранявания. Според благотворителната организация Headway, работеща в сферата на мозъчните изследвания, само във Великобритания живеят около 1 млн. души, които страдат от загуба на памет, смущения и психоза, породени от стари наранявания. Хората, претърпели подобни травми по-рано, започват да страдат от отслабване на когнитивните функции и са по-податливи на състояния като деменция. По-страшното е обаче, че вероятността такъв човек да извърши престъпление е до три пъти по-висока.
Второто нещо е да се храните правилно. Мозъкът е лаком за енергия орган и използва около 1/5 от приетите калории. Хранителните вещества се пренасят с кръвта по гъста мрежа от кръвоносни съдове. Ако някъде в тях има стеснение, може да се образува съсирек, който да предизвика инсулт. В зависимост от размера и местоположението ударът може да има катастрофални последици или да премине почти без да бъде усетен. Тези слаби удари се наричат транзиторни исхемични атаки (ТИА). Еднократен случай на ТИА няма да предизвика много проблеми, но при повече от един може да се стигне до сериозен срив в мозъчната дейност. Съдовата деменция, както е познато това състояние, се среща почти толкова често, колкото и болестта на Алцхаймер.
Засега е доказано, че само два вида умствено натоварване съхраняват и подобряват мозъчната дейност. Едното е музикалното обучение, а другото е ученето на чужди езици.
Готфрид Шлауг, директор на Лабораторията за невровизуализация към Харвардския университет, обяснява: „Слушането и възпроизвеждането на музика не е преживяване само за слуха. Всъщност е многосетивна дейност. Свиренето на музикален инструмент променя начина, по който мозъкът обработва голям диапазон от сетивна информация, а творенето на музика в дълъг период от време може да промени мозъчните функции и структура".
А за ролята на изучаването на чужди езици за подобряване на мозъчните функции екип от Единбургския университет изследва група от 33-ма студенти на възраст от 18 до 78 години. Всички те преминават едноседмичен курс по шотландски келтски език, а след него трябва да упражняват наученото по пет часа седмично. В края на програмата е установено, че студентите от езиковата група се концентрират по-добре от тези, преминали през друг вид курс или през никакъв. Девет месеца по-късно курсистите, които продължили да се упражняват, подобрили допълнително концентрацията си.
Ръководителят на изследването – д-р Томас Бак от Училището по философия, психология и езикови науки, потвърждава когнитивните ползи от ученето на чужд език: „Мисля, че нашето изследване отправя три важни послания. Първо, никога не е късно да започнете някакъв нов вид умствена дейност, каквато е ученето на езици. Второ, дори кратък и интензивен курс може да окаже положително влияние върху някои от когнитивните функции. И трето, практиката поддържа този ефект".