Разтърсвана няколко пъти в миналото, Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), отново е изправена пред предизвикателството да остане регулатор на пазара на черно злато, след като американският шистов петрол, който тече изобилно, неутрализира усилията на картела да вдигне цените.
Въпреки безпрецедентното споразумение от края на 2016-а между членките на ОПЕК и страните извън картела, сред които бе и Русия, да намалят производството си, пазарите продължават да са под натиска на изобилното предлагане, най-вече на американски шистов петрол, както и на запасите, които пък продължават да са големи и пречат на реалното поскъпване на суровината.
Предвидено за срок от 6 месеца, споразумението бе продължено с още девет месеца, но без реален ефект досега.
“Нещата на ОПЕК въвряха добре, когато петролът на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) бе от Северно море и следователно струваше 50, 60 или 70 долара за барел производствени разходи, но когато конкурентът е много по-евтин, е-е, нещата вече не вървят добре”, резюмира Тиери Брос, изследовател от Оксфордския институт за енергийни изследвания.
Генералният секретар на ОПЕК Мухамед Баркиндо, въпреки всичко, тази седмица защити “историческото решение”, което е доказателство за способността на картела да се адаптира.
Не за първи път организацията, създадена през 1960-а, не успява да постигне целите си отведнъж. През 2008-а, картелът трябваше за четири месеца да намали три пъти производството си, за да постигне краен ефект.
Този път въпросът за предстоящ етап също се очертава, а в края на юли комитетът за наблюдение, който следи как се спазва споразумението, трябва да се събере в Санкт Петербург.
Разбира се, това споразумение бележи “една нова даденост” с “институционализиране” на сътрудничеството между страните членки на картела и другите производители, чрез комитета за наблюдение, отбелязва Бен Йерглин, вицепрезидент на IHS Markit.
Само че американският шистов петрол с големите си обеми, множеството независими производители, краткия си цикъл на развитие и възможността да намали бързо разходите си, създава нова ситуация, допълва Йерглин.
С американското производство, възхода на други производители като Бразилия или Мексико, “на пазара се появяват купища опции и това оказва натиск върху ОПЕК”, обяснява Сара Емерсън, президентка на консултантската компания Energy Security Analysis, чиято централа е в САЩ.
Пет страни, от които нещата зависят
Производството на картела представлява едва една трета от световното предлагане спрямо над 40% преди 10 години.
Показателен за безпрецедентната ситуация е фактът, че през март ОПЕК се опита да се сближи с основните действащи лица в американския бизнес с шистовия петрол на среща в Хюстън.
“Ние се срещнахме с тях и започнахме диалог”, като предадохме посланието, че гарантирането на стабилността на пазара “е споделена отговорност, която се нуждае от съвместни действия”, заяви Баркиндо.
И макар влиянието на институцията да залязва, експертите не вярват в отслабването на позициите на историческите производители.
Сега в ОПЕК влизат вече 14 страни, но “в крайна сметка има пет от които нещата зависят: Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Иран и Ирак и те все още имат много власт, защото имат и най-ниските производствени разходи в промишлеността”, обяснява г-жа Емерсън.
“Ако пожелаят, те биха могли да увеличат силно производството си и биха унищожили всички останали производители”. Това обаче би намалило значително приходите им и те не го правят “от страх каква ще е реакцията на тяхното население”, допълва тя.
Близкият изток продължава да бъде централен играч
Влиянието на ОПЕК не се измерва само с балансирането на изобилието в предлагането. В случай на шок с обратен знак, тоест на недостиг, причинен, например, от политически размирици, “всички ще побързат да наберат номера на телефона на саудитския министър на петрола”, твърди Франсис Перен, президент на Енергийни стратегии и политики.
Саудитска Арабия продължава да бъде единствената страната, която много бързо може са увеличи, без нови инвестиции, производството си, за да се избегне скок на котировките, твърди експертът.
Кралството продължава да има налични мощности, които да задейства в кратки срокове, но най-вече то “държи едни от най-ниските производствени разходи в света”, които са непостижими за американския петрол, обяснява Перен.
Така Перен противопоставя “краткосрочната визия” на пазарите на виждането на работещите в промишленост, според което “никой не твърди, че Близкият изток вече не играе важна роля в световната геополитика на петрола”.
