Лобистки, популистки и националистически законодателни инициативи маркират първия месец от управлението на Борисов 3. А уж лявата опозиция в парламента се опитва да го изпревари отдясно.

Ако целият мандат на Борисов изглежда като изтеклия месец, значи страната ще се подмята в неравноделен ритъм между лобизъм и национализъм. Лобистките идеи ще връхлитат стихийно, националистическите ще се отстояват планомерно. Вижте само проектите, обсъждани от 4 май до 4 юни! Да се улесни настъплението на бетона по Черноморието. Концесионерите да имат неограничени права. Държавата да не предупреждава поданиците си, когато ги снима. И да може да ги вкарва в затвора за най-разнообразни религиозни убеждения - предимно защото законодателят не умее да пише законите така, че да е ясно къде минава границата между религия и престъпна дейност.

Законопроекти и съпротива

Това са четири законодателни инициативи от различно естество, но с общ знаменател: срещу тях се надигна шумна съпротива. Улесненото застрояване на брега предизвика протести. Законът за концесиите беше гласуван, но после върнат от президента. А срещу отмяната на табелите за камери край пътя и срещу криминализирането на абстрактни дейности, свързани с религията, се обявиха правозащитни организации. И въпреки това част от тези мерки се предлагат наново. Накратко: сегашното мнозинство в Народното събрание навярно не държи особено на диалога и на компетентната външна оценка. И вероятно би се отказало от лобистките си намерения само в два случая: ако прокарването им в закон е твърде прозрачно или ако цялата инициатива е породила шум в медиите и на улицата. Такъв беше случаят с промените в Закона за земеделските земи, които щяха да удължат срока за бетониране на крайбрежието: протестите не доведоха нито до разговор, нито до публично обяснение, обаче проектът някак тихомълком излезе от дневния ред на парламента. Няма гаранция, че е напълно отписан, но има правдоподобна хипотеза, че шумът е от значение.

Триметрова ограда със сигнални светлини

Впрочем, не всеки шум е от значение. Повече от десетилетие тече борбата на много експерти срещу пагубното въздействие на Вежди Рашидов и Божидар Димитров върху отделни културни политики, но резултат няма. Няма резултат и от многообразните протести срещу вкарването на крайната десница в управлението. Напротив, националистите не само управляват - на тях в градация им се поверяват именно онези области, от които би следвало да ги държат надалеч, с двойна триметрова ограда и предупредителни светлини. В коалиционната си и кадрова политика Борисов не се влияе особено от външна намеса. А доколкото това е модел, следван от години, можем да предположим, че и третият мандат няма да представлява изключение.

Нека да хвърлим поглед към част от политическия дневен ред. Предлага се, например, бежанците да имат право да се движат само в определени райони на страната. Законопроектът за криминализиране на "радикалния ислям" е безпомощен в своята абстрактна лексика и уврежда правата на мюсюлманите. Във властта влизат откровени почитатели на нацизма - двамата висши служители, заснети с нацистки поздрав. А интеграцията на малцинствата се поверява на лидер на крайната десница- Валери Симеонов. Не случайно на този фон председателят на БХК Красимир Кънев заключава, че в момента тече "най-високата концентрация на мракобесни [прояви] в толкова кратък период от време".

Каквото управлението, такава и опозицията

До този момент по нищо не личи, че в парламента има групи с различна политическа ориентация. По ценностни въпроси разлика не се забелязва. Напротив, левицата тези дни внесе цели два законопроекта, издържани в духа на онези партии, които на Запад наричат „крайна десница". Едното предложение е за премахване от Наказателния кодекс на понятието "маловажен случай" при кражба. Казано образно, маловажен случай имаме, когато едно дете открадне вафла или паста, като преди това не е имало никакъв конфликт със закона. В момента тези кражби се санкционират с възстановяване на щетите и с налагане на ограничения по линия на "борбата срещу противообществените прояви". Сега обаче БСП предлага такива кражби да се гледат по общия ред, който предвижда до 10 години лишаване от свобода. Ако това наистина стане, затворите ще се окажат безнадеждно препълнени, според оценката на БХК. Както се случи в миналото покрай кратковременното криминализиране на еднократната доза марихуана. Да не говорим, че и в момента по отношение на кражбите България (заедно с Румъния) поддържа най-високите присъди в ЕС.

Второ необяснимо

Второто необяснимо предложение на левицата е за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които да възстановят едно старо като комунизма правило, тоест - наново да забранят на затворника сам да моли за предсрочно освобождаване. Години наред молбата за предсрочно освобождаване се подаваше с посредничеството на затворническите власти, а това генерираше корупционни практики. В началото на тази година парламентът реши да се съобрази с изискванията на съда в Страсбург и премахна посредника, разрешавайки на затворника да се обръща лично към властите. Сега БСП предлага завой в обратна посока. Сякаш като лява партия иска да изпревари отдясно крайнодесните политики и стихийния лобизъм на мнозинството...