Защо днешният ВСС реши да избере новия председател на Върховния административен съд, вместо да остави тази работа на наследниците си? Отговорът не е никак труден. И показва, че всичко върви по план. По техния план.
В началото на декември т.г. изтича 7-годишният мандат на председателя на Върховния административен съд (ВАС). Теоретично следващият председател може да бъде избран както от сегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто мандат изтича в началото на октомври, така и от следващия. В нормална ситуация, при утвърдена демокрация с върховенство на закона и ефективно разделение на властите този въпрос не би представлявал особен интерес. Но не и в България. Защото тук зад него се крият големи залози, а решението му е част от процес, който далеч надхвърля рамките на една рутинна процедура.
Разбира се, в този процес няма нищо ново и оригинално. Но понеже е маскиран с мощна кампания от лъжи, клевети и персонални атаки, осъществявана от безбройните кафяви „медии", е добре, изчистен от всякакви условности и подробности, да се показва отново и отново, за да не остане незабелязан.
След години на турбуленции
Политико-икономическият консорциум, превърнал съдебната власт в инструмент за прокарване на своите интереси, успешно преживя последните две-три години на турбуленции и натиск за реформи. И излезе от този период с минимални щети - наложилите се леки тактически отстъпления на законодателния фронт и допуснатите поради недоглеждане грешки на кадровия фронт (най-вече с председателя на Върховния касационен съд и предложения от него председател на Софийския градски съд).
На хоризонта обаче се задаваха нови изпитания. За да бъдат съхранени основните лостове за въздействие, е необходимо моделът да бъде постоянно консолидиран и възпроизвеждан. В това отношение 2017-та е решаваща - година на избори.
Тя започна повече от отлично - в политически план бе постигнат възможно най-добрият вариант за процеса на възпроизводство. В парламента влязоха само „правилни" партии, отдадени изцяло на имитацията на съдебна реформа. Както и досега, те няма да вдигат излишен шум. И когато му дойде времето, лесно ще се споразумеят по следващите стъпки.
Време за възпроизводство на модела
Изборът на нов Висш съдебен съвет е пръв по време и по важност - овладяването на т.нар. правителство на съдебната власт е от ключово значение за нейното „правилно" управление. Целта е ясна - трябва да се осигури колкото може по-голямо мнозинство (по възможност квалифицирано, както досега) от хора, които без излишни задръжки да изпълняват съответните поръчки. Затова критерият за подбор е точно обратен на записаното в Конституцията - "юристи с високи професионални и морални качества".
Но заради споменатите тактически законодателни отстъпления изпълнението на тази цел ще е по-трудно от друг път. По отношение на парламентарната квота проблеми не се очакват - както стана дума, „правилните" партии лесно ще излъчат „правилни" хора. Никакъв проблем няма да има и с прокурорско-следователската професионална квота - там хватката на главния прокурор е желязна. По-сложно е положението със съдийската квота. Но и по нея в последните месеци се работи усилено, за да бъдат издигнати, а после и подкрепени „подходящи" кандидати - тук се залага на тънката струна на местния патриотизъм чрез т.нар. „регионално представителство във ВСС": налагане и обединяване около обща кандидатура във всеки съдебен район. Можем да сме сигурни, че за успеха на тази схема ще бъде направено и невъзможното. И все пак - изненади не са изключени, а са възможни и грешки.
Последната задача на чугуненото мнозинство
Точно заради това изборът на следващия председател на ВАС в никакъв случай не бива да се оставя за следващия ВСС. Става дума за ръководителя на ключова съдебна институция, която би трябвало да защитава закона, обществения интерес, гражданите и бизнеса от своеволията на властта, като контролира всички нейни актове във всички области на живота - избори, обществени поръчки, назначения, уволнения, конкуренция, данъци, разрешителни... На всичко отгоре като един от т.нар. „трима големи" в съдебната система, които по право са членове на ВСС, този ръководител трябва да е част и от търсеното в Съвета мнозинство. Заради всичко това неговият избор е толкова важен, че нищо не бива да бъде оставяно на случайността.
А такава опасност със сегашния състав на ВСС няма. Мнозинството в него е абсолютно гарантирано, чугунено непробиваемо и високо специализирано в подобни избори. „Профилът" на търсения човек е напълно ясен - просто трябва да се възпроизведе копие на днешния председател. А и най-вероятно човекът вече е намерен. Остава този ВСС да изпълни последната си задача. И така да увенчае един много „успешен" от гледна точка на политико-икономическия консорциум мандат. „Успешен" не само заради безпринципните си назначения, наказателните си акции и умелото покриване на всевъзможни скандали и афери. А и защото с безогледната си арогантност успя да създаде в съдебната система атмосфера на отвращение и пълна безнадеждност, които правят възпроизвеждането на модела още по-лесно.
Тъй че - спокойно, в съдебната система всичко върви по план.
