Примитивизмът на нацията ни е забележителен. Обществото ни се радва на второто място на Кристиян в песен на „Евровизия“ – един все по-спорен и критикуван заради регламентите и политизацията му конкурс. С нашето представяне там се занимаваше цялата държава, цял министър следеше да няма проблеми.

По същото време в Китай започна и се провежда международният форум „Един пояс – един път“. В него лично участват десетки държавни и правителствени ръководители, делегации от цял свят на равнища най-отговорни министри, ръководители на основните световни организации, на финансови и икономически глобални организации и съюзи…

А България я няма!

Общо 29 държавни и правителствени ръководители, шефовете на 70 международни организации (от ООН през МВФ и Световната банка до Международната агенция за възобновяема енергия), министри на 130 държави, 1200 др. политици и бизнесмени взимат участие.

Присъстват и представители на държави извън региона на инициативата – на форума например отидоха американският министър на финансите, английският министър на финансите, германският министър на икономиката, премиери и министри на латиноамерикански държави…

Една от идеите, които пряко интересуват България, е за тясно интеграция между икономиките по пътя от Китай до Европа и развитие на транспортните връзки между тях с пристанища, жп линии, пътища, индустриални паркове. Територията за проектите за инфраструктура са от Китай до Източна Европа.

Само за тях китайското правителство е заделило като начало 55 млрд. долара с разчет за новия път на коприната да даде 124 млрд. Не броя частните инвестиции, които ще са в огромни, наистина огромни размери – и на китайски компании, и на чуждестранни.

Български министър не присъства на този форум. Не присъства роден ръководител на агенция. Засега е неизвестно дали посланикът ни е уважил събитието или и той не участва.

От Източна Европа например участват премиерите на Сърбия, Гърция, Полша, Унгария, президентът на Чехия, първия зам.-министър председател на Румъния и т.н.

Някои „резултати“ вече се виждат – високоскоростната жп линия от Солун до Австрия и Унгария се предвижда да не преминава през България, а през Македония (въпреки по-трудния релеф) да влезе в Сърбия. Инфраструктурните проекти в Румъния се обвързват с Македония и Сърбия, а не с България.