Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 г. в гр. София. Светското му име е Цветан Методиев Динев. От 1953 до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия. Завършил е Висшия инженерно-строителен институт в София. През 1973 г. се премества да живее в клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините. Там на 27. 12. 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил.

През 1984 г. завършва задочно Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия. На 19. 10. 1998 г. в Рилската св. обител е хиротонисан в епископски сан с титлата "Макариополски" и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 28. 01. 2001 г. е канонически утвърден за Ловчански митрополит. От 2009 г. насам той оглавява Върховния църковен съвет при Св. Синод. На 08. 02. 2012 г. Ловчанският митрополит Гавриил е удостоен със званието "почетен член" на българската Камара на инженерите в инвестиционното проектиране. - Ваше Високопреосвещенство, днес е най-тъжният ден от годината.

Защо този ден е така наситен със смисъл, а и в него е съсредоточена основна част от цялата богослужебна година? - Велики Петък е денят, в който Господ Иисус Христос е приел кръстна смърт. Това е денят на страданията, мъченията, на които е бил подложен Божият Син. Затова този ден е трагичен ден, в който християните си спомнят и преживяват, доколкото са в състояние, тези страдания на Господ. Знаем, че Той е съвършен Бог и съвършен човек и като човек той е страдал истински. И знаем, че в Гетсиманската градина се е молил, ако може, тази чаша да го отмине. Тогава обаче му се явил св. арх. Гавриил, който Го е подкрепял. Затова и Велики Петък е такъв ден. В четвъртък Христос е бил заведен в Синедриона, там е бил съден, хулен, обиждан, бит. На сутринта в петък е заведен при Пилат Понтийски, тъй като евреите не са имал правото да осъждат на смърт, а те са искали Христос да бъде убит и са настоявали Пилат да извърши над него съд и да го осъди на смърт. По онова време в Рим още действало може би едно от най-мъчителните наказания – човек да бъде разпнат на кръст.

И тъй като кръстната смърт е особено мъчителна, те са искали точно по този начин да накажат и Христос. Пилат Понтийски видял обаче, че Христос е невинен. Христос не се е оправдавал, което е подействало на римския управник, защото човек, когато се оправдава, обикновено има някаква вина. Господ обаче е безгрешен и не се е стараел да се оправдава. Освен това Той е знаел, че всичко това трябва да стане.

В Писанието е писано, че Той трябва да изтърпи всички тези страдания, защото в петък Адам, в същия час, в който Христос е бил разпнат, е посегнал към забранения плод. Вкусил от дървото, от което Бог забранил да се яде. Тогава човекът изпаднал в това състояние на греховност, отстъпила от него Божията благодат. И в същия ден и час Христос е разпнат на дърво- кръст, за да изкупи човешкия грях и да ни дарува прошка. На тези, разбира се, които ще се възползват от тази безценна жертва. След това, като бил унижаван и бит от войниците в преторията, Пилат се опитал да го освободи, но вероятно го е правил повече за пред себе си, защото той е бил убеден, че Христос не сгрешил.

Той е можел да си наложи волята и да не осъжда Христос, но в него е победило човекоугодието – да угоди на тези престъпни амбиции, на тези, които са искали Христовата смърт и не е пощадил такъв праведник като Господ. Бил е осъден на смърт и в същия ден, в шестия час, т.е. 12 часа по наше време, Христос е носил кръста Си Сам до Голгота, падал е под неговата тежест. На Торинската плащеница, която е изследвана, са намерени следи от това, че и носът Му е бил счупен от падането под тежестта на Кръста, лицето Му е било наранено от трънения венец, който са Му налагали и са Го били с пръчки. Намерени са по плащеницата следи от тези страдания.

До деветия час - 15 часа наше време, е стоял на кръста, а след това е извикал към Бог Отец и предал духа Си на Него. От шестия до деветия час настанал мрак по цялата земя и тогава един стотник на име Лонгин (той е светец и мъченик), въкликнал: „Наистина Божи син е бил този човек!". Двама разбойници също са били разпнати до Христос – единият от дясно, а другият от ляво. Интересното е, че на тях, макар и да са били разбойници, ръцете и краката са им били вързани, не са били пробити. На Христос обаче са били пробити с гвоздеи, т.е. толкова е била голяма злобата към Христос, че не се Го облекчили въобще, поне малко да облекчат страданията. Докато тези разбойници са били по-достойни за тези озлобени юдеи. За жалост Господ изпитал до дъно цялата горчилка на страданията, които са могли да измислят обладаните от дявола човешки същества.

След като Господ починал, завесата в Йерусалимския храм се раздрала от горе до долу, имало е земетресение, отворили са се гробовете на много светии и те са се явили на мнозина. Тогава Йосиф Ариматейски - богат човек, таен ученик на Христос - поискал от Пилат тялото на Христос. Пилат се почудил, че Христос толкова бързо починал, защото на другите двама разбойници се наложило да им пребиват пищялите, за да могат телата да не останат на следващия ден на кръста, тъй като следващия ден е бил „велик ден". Но не се е наложило да пребиват на Христос, те са проболи само ребрата му с копие и изтекла кръв и вода.

Всичко това обаче е предсказано още в Стария завет. Йосиф, заедно с Никодим, който също е бил таен ученик на Христос, а двамата са били видни евреи, са помазали тялото на Господа, увили Го в чиста плащеница и са Го погребали в нов гроб в градината на Йосиф - там, където е построен сега Божигробският храм. Днес много християни постят строго, молят се, имало е и подвижници, които на този ден даже вкусвали оцет, за да си спомнят случая, когато Христос ожаднял и помолил да му дадат вода, а войниците за подигравка са Му дали гъба, напоена с оцет. Има такива подвижници, които опитват оцет, за да си припомнят това, което е направил Христос за нашето спасение. - На Голгота заедно с Христос са разпнати и други двама разбойници.

В евангелието се разказва, че единия, който е стоял от дясната Му страна, е повярвал в Него, а онзи пък, който стоял от лявата Му страна, не бил повярвал, а даже Го хулел. - Евреите са искали по най-позорния начин да погубят Христос и така хората да Го забравят, по най-унизителния начин да бъде Той и разпнат на Кръст, извън от града. И нарочно са разпнали до Него разбойници, та по този начин да внушават на хората, че Той е нещо като тях. Това е било едно изобретение на злоба.

Искали са паметта за Христос да изчезне, да не остане никаква памет за Него. Някои от отците на Църквата пишат, че най-вероятно и двамата разбойници в началото са Го хулели, но този, който бил от дясно, е видял търпението, видял е сигурно и чудесата, които стават. И Той в един момент разбрал, че Христос не е обикновен човек, а че е наистина Син Божи. И ние знаем, че разбойникът от ляво постоянно е хулел Христа, но този от дясно в един момент му се е скарал и казал: „Ние двамата с тебе заслужено сме осъдени, но Този нищо лошо не е направил".

Обърнал се към Господ и му казал: „Спомни си за мене, Господи". И Господ Му казва, че ще бъде още днес в рая с Него. Свети Отци казват, че преди да дойде Христос, всички починали хора са били в ада, дори и праведниците. Разбира се, на различни места. Когато Христос идва и изкупва човечеството от греха, отците казват, че разбойникът е първият, който е влязъл в рая. Разбойникът от дясно сигурно в дълбочината на душата си не е бил лош човек, най-вероятно така са се стекли обстоятелствата в неговия живот.

Повлиял се е може би от лош пример. Но в един момент доброто у него побеждава и то даже в такъв момент в края на своя живот той изповядал Христа и е получил прошка, но това не е лесно. Затова никой не бива да се надява, че може да живее както си иска и в последния момент да се покае, защото на такъв покаяние няма да се даде. Това е лукавство.

Ако така мислим да живеем, прошка няма да ни се даде. - Богослужението в Църквата, особено през Страстната седмица, е особено наситено със смисъл за изкупителната жертва на Христос. На Велики петък богослужението е много интересно. На този ден няма литургия. Защо? - Литургията е много тържествено богослужение и понеже денят е много трагичен, не е отредено да се служи. Заради скръбтта ни. - Велика събота е денят, в който Христос е в ада. След това Възкресението, благодатния огън, изобщо този ден е наситен с голям смисъл.

Бихте ли разяснили повече? - Събота е ден на покой, когато вече прозира Възкресението и ние го предвкусваме, но все още не е станало самото възкресение. Благодатният огън е чудо, който всяка година слиза по чуден начин. Той в първите минути не изгаря. Свети, но не гори. Спокойно може човек да се докосне с него до косата и да не изгори. Ние тук в нашия храм имаме чудо с благодатния огън, когато кандило на престола в олтара беше паднало, изгоряла беше първо покривката, след това тя беше горяла надолу и беше запалила килима.

От килима пламъкът отива до завесата на иконостаса, гори до средата и по неизвестни причини угасва. Завесата гори отдолу нагоре, което би трябвало да предизвика по-силен пламък, който щеше да запали иконостаса и покрива и на сутринта нямаше да намерим нищо, а само стени щяха да останат. Бог обаче ни опази от такава страшна трагедия и ние всички считаме, че това е едно чудо на Благодатния огън. Интервю на "Стандарт"