Българските партии, без изключение, явно не смеят да водят хората. Те просто тичат подире им. И умишлено подклаждат страхове, за да могат в следващия миг да яхнат белия кон като спасители, пише А. Андреев в коментара си.

Накъде са се запътили българските партии, вървейки към предсрочните избори на 26 март? Всяка сигурно ще каже, че се е запътила към победа или поне към много висок резултат. Логично. Вървят към избирателите, търсят ги. Но накъде вървят в политиката си, накъде искат да поведат България, ако получат тази възможност? Въпреки гръмогласните и привидно ясни отговори, които партиите дават на този въпрос, той всъщност остава висящ. Защото българските партии не смеят да водят избирателите. Те просто вървят подир тях.

Популизъм по български

В момента да водиш се смята за опасно, в противоречие с духа на времето. На мода е пряката демокрация, на мода са референдумите и облаците гневни хора в социалните мрежи, които с пяна на уста виртуално громят така наречените елити - тоест, онези, които би трябвало да ги водят.

При различните „Патриоти", ДПС-та и Марешки тази нагласа може да ти извади очите, така че изобщо не си струва да се коментира. Изброените просто са си таргетирали една група избиратели и подтичват подире ѝ.

Но и двете партии, които в момента водят в допитванията, също усърдно участват в подтичването. И също подклаждат страховете на хората, само и само да могат в следващия миг да яхнат белия кон като спасители. Страховете са реални, спор няма. Безспорно е обаче също така, че те са най-вече ирационални, в повечето случаи без връзка с реалното положение. Бежанци и мигранти? В България на практика няма. Поголовно обедняване? Статистиката сочи обратното. Глобализацията като убиец на българския производител? Вижте външнотърговския баланс на страната. Хомотът на евробюрокрацията? Та нали тъкмо този „хомот" осигури на страната десетки милиарди евро чисти пари!

Александър Андреев

Най-удобният враг

В периоди на несигурност, какъвто е сегашният, винаги се търси враг и сплотяване срещу него. Част от хората в Европа, към които явно се присъединява и лидерката на БСП Корнелия Нинова, си изнамериха тъкмо Брюксел като най-удобен враг. „Брюксел" можеш да го ругаеш колкото си искаш, и то съвсем безопасно. „Брюксел" е най-удобната боксова круша, плашилото, което отклонява вниманието на хората от провалите на техните местни политици. Включително и от провалите на уж проевропейската партия ГЕРБ, чийто лидер, вярно, последователно поддържа европейската ориентация на страната, но иначе всячески обслужва собствените си избиратели. Включително и с гротескни сцени като онази, в която подава на верни съпартийци ръката си за целувка.

А какво правят през това време трите малки, по дефиниция либерални партии, които обаче явно се боят от тази навикана думичка и се самонаричат с различни евфемизми? Те се карат помежду си, защото не могат да си поделят скромните като количество гласове на разумно мислещите избиратели. С други думи: и те дезертират от задължението си да водят. И те просто вървят подир избирателите си.

Двайсет дни преди изборите картината е тъжна...