По ирония на съдбата БСП си организира най-висшия форум тъкмо на 4 февруари. Дали празнува по този начин сдаването на властта през 1997-ма, принудена да го направи от най-големите протести (срещу социалистическото управление) в България?
Не е изключено да е търсена реваншистката символика. Един вид, “тръгнахме от загубата на 4 февруари и започваме от 4 февруари да си го връщаме за нея 20 години по-късно”.
След като другарите и другарките най-сериозно наричат съветската окупация “освобождение”, а фалитът на НРБ, определен като катастрофа от собствения им лидер Петър Младенов на ноемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989 г., днес се вече се припознава пак от социалистите като “времето, когато се живееше най-добре”, няма нищо чудно да си празнуват и онова, четвъртофевруарското харакири.
В навечерието на конгреса, най-светлото събитие за партията, нейната ръководителка Корнелия Нинова призна една външнополитическа истина. Каза, че румънските социалисти са извършили “голяма грешка” с указа си за амнистията, който предизвика най-бурните протести в страната от декември 1989-та насам. Прозвуча като “как може да сте толкова глупави да изпускате властта толкова елементарно”.
И защо този път Нинова казва истината? Много просто. Мечката играе при съседите. И не е руската мечка, която си разиграва троянския кон у нас.
Освен това от признанието на Нинова лъха и друга откровеност: може да се преведе като “ние тук не бихме направили същото”.
На това всеки ще повярва също. Защото тук няма кого да амнистират. Сговорът на “дясната” ГЕРБ с “опозицията” на левите, депесарите и реанимираните в служебната власт днес царисти, не допусна в затворите “свои хора”.
За хората, които помнят червените катастрофи, но у нас са разпилени в дясно от тях, остава надеждата в Румъния да се случи техният 4 февруари и социалистите да бъдат изгонени от властта. След което румънският синдром да се завърне и у нас.
Напразни надежди? Ще видим. Особено ако социалистите отново вземат властта тук и най-после ядосат приспаните от билето на царско-гербаджийския популизъм и колаборационизъм с руския неоколониализъм български граждани.
