В първата си реч пред Народното събрание Румен Радев отправи очакваните послания към Запада, но иначе си остана политическа загадка. А само след дни ще управлява България.
2500 думи. Толкова произнесе новият президент на България Румен Радев, след като положи клетва пред Народното събрание. Тази негова реч няма да бъде запомнена, но това не е задължително лоша новина. Посланието за приемственост, отсъствието на краен популизъм и потвърдената евроатлантическа ориентация на България са безспорната добра новина. А липсата на посока за развитието на страната, баналните и понякога нищо неказващи обобщения, както и изреждането на очевидни проблеми без нито едно предложение за решение, са безспорната лоша новина. И след първата си реч пред Народното събрание Румен Радев си остава политическа загадка - президент, с чиито политически виждания и намерения българите все още не са запознати.
Този проблем би останал незабелязан, ако България беше в традиционна ситуация - стабилен парламент, стабилно правителство и стабилни четиригодишни управленски мандати. В последните години обаче България не е в такава ситуация. Усещането, че повече така не може, очакването за коренна промяна, както и повишеният градус на международната сцена, поставят по-високи изисквания към президента. Дори и само заради това, че след няколко дни ще назначи служебно правителство и де факто ще поеме управлението на държавата.
Очакваните послания
Когато Румен Радев спечели изборите за президент, световните медии съобщиха, че в България е победил проруският кандидат. Последваха няколко изказвания на Радев с искане за сваляне на санкциите срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим. Последва и изявлението, че „над Крим се вее руски флаг" и че реалността вече била такава. На този фон от новия президент на България се очакваше повече яснота по външнополитическата ориентация, която ще защитава. „България днес е член на Европейския съюз и НАТО. Членството в двата съюза е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос" - тези две изречения целяха да внесат успокоение, че България ще има президент, който ще продължи линията на предшествениците си. А репликата, че „Обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена" само затвърди това послание. Неспоменаването на Крим пък припомни, че „особеното мнение" не е случайна реплика.
Радев не залитна в антиимигрантски или социален популизъм. Предупреди и за опасността да бъдат оставени „стотици хиляди българи без политическо представителство", а партиите да станат „още по-зависими от лобисти и външни фактори", ако парламентът приеме буквално текстовете от въпросите на проведения референдум. Всичко това са елементите на добрата новина: няма да има резки движения.
Румен Радев определи съдебната реформа като приоритет за следващото Народно събрание, спомена за „безнаказаната корупция и злоупотребата с власт" и констатира, че „тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани виждат едно и също". В същото време допълни, че „само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването". Така Румен Радев зае позиция, която да звучи добре както за мнозинството български граждани и международните партньори на България, така и за статуквото в съдебната власт. Именно с това започва лошата новина.
И много празни думи
В речта си Радев изреди очевидни за всички проблеми. От липсата на справедливост, пропастта между бедни и богати, контраста между столицата и селата, през корупцията, картелизацията в икономиката, административните тежести пред бизнеса, до липсата на ефект от увеличените средства за здравеопазване и образование, емиграцията и демографската криза. Не е първият, който изрежда тези проблеми - коментирани са многократно и присъстват в почти всички партийни програми. Не бе произнесено обаче нито едно предложение за решение. Нямаше дори и намек за посоката на необходимото развитие. Колкото и президентът да не е отговорен за изпълнителната власт, все пак е избран пряко от българите и от него се очаква да използва този авторитет.
Радев обаче не пожела да зададе посока. Сам се наводни с клишета, сред които се открои това: че „българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното". Трудно ще откриете политик, който да не е произнасял подобни думи. От речта на новия президент научихме какви проблеми вижда в България, но не научихме какви решения предлага. Не научихме и какви приоритети ще постави пред служебното правителство, което ще назначи до дни. Научихме обаче, че може да бъде невъздържан - когато подхвърлянията към него от дясната страна на залата зачестиха, той повдигна глава от листовете и каза триумфиращо: „Имате още една седмица". Което си е факт. Но не е достатъчен отговор на въпроса какъв президент ще има България от неделя.
