Кристалина Георгиева е политически феномен. Тя се оказа замесена не само в най-катастрофалния провал на българската дипломация, но и в мащабна европейска афера за пипане на финансовите правила на ЕС в полза на Световната банка.

Да, точно така - същата организация, в която нашият кадър се връща на работа от януари като ходещ фикус, тоест един от изпълнителните директори, който не знае какво точно да прави.

Георгиева отрече обвиненията, но край нея остава неприятният аромат на постоянен скандал. Всички медийни клетви и обяснения в любов към нейната експертност рухват на фона на наследството, което оставя тя. Защото, ако поне една част от аферата се окаже истина, то Кристалина още през април е започнала да се ориентира към ефективното търсене на нова работа.

По този начин целият скандал около ООН у нас всъщност е бил за трудовото устройване на любимката на Бойко Борисов. Той натика държавата в блатото на срама в името на едно огромно его. И своето. И нейното.

Но провалът остава да тежи върху всички останали. След Кристалина остават мазните отпечатъци на вината. И нещо повече - поредният европейски провал на България. Но провалите не носят женски имена. Те отдавна си имат конкретно име - Бойко Борисов. Тайфун с пожарникарско наименование.