Обществата с огромно неравенство не функционират ефективно и в дългосрочен план техните икономически системи не са нито стабилни, нито устойчиви. Когато една група с интереси държи твърде много власт, тя успява да създаде политическа система, от която самата тя да се облагодетелства, вместо обществото като цяло. Поради това вместо да коригира провалите на пазара, тази политическа система продължава да ги засилва.
Години след като финансовият балон в САЩ се спука, стана ясно, че политическата система непрестанно се проваля в привидните опити да възпре нарастващото неравенство, да защити хората на дъното и да попречи на корпоративните злоупотреби. Точно тогава на сцената се появи Доналд Тръмп, който открито се обяви против този елит, който създаде презряната и несправедлива система, елит, който всячески искаше да остане на власт и да продължи да служи на крупния капитал. Победата на Тръмп е всъщност разгром на политическия "естаблишмънт", който в момента чрез медийното си влияние се опитва да внуши на американците и на света, че се е случила огромна трагедия и новият президент е всъщност заплаха за цялото човечество.
Усещането, че настоящият американски "естаблишмънт" тласка страната и света към конфронтация, която може да доведе до война и постоянно засилващата сенантируска пропаганда, събуди основателни страхове в американското общество. Това е и една от основните причини за високия брой гласове за Доналд Тръмп.
Изборът на Тръмп може да промени световния ред и начина, по който в момента се осъществяват международните отношения, които са базирани изцяло на правото на силния и на неговата арогантност, като основно тази тенденция се олицетворява от САЩ и съюзниците им от ЕС.
За България в частност и за Балканите като цяло изборът на Тръмп е обнадеждаващ. В нашата страна на първо място това ще накара професионалните русофоби да замлъкнат и външната политика най-сетне да бъде поставена на някаква нормална основа, базираща се на националните интереси на България. Хора като Плевнелиев и неговите производни, които до момента бяха щедро финансирани от най-различни фондации, създадени от същия този "естаблишмънт", няма да живеят повече в тази удобна за тях среда. Причината е проста: Русия няма вече да бъде сочена като "голяма заплаха", която да осигурява оправдание на колосалните разходи за въоражаване, извършвани до момента от политическия елит в САЩ, за сметка на много други социални придобивки, които до голяма степен биха редуцирали фрапиращото и все по-задълбочаващо се неравенство в американското общество.
Тази тенденция неминуемо ще засегне и съюзниците на САЩ, които чрез своите елити, като българския, бяха подтиквани да пригласят в този хор, за да оправдаят присъствието на американски военни формирования на своя територия. Естествено хората в България, които през последните години непрестанно акцентираха в изказванията си върху "руската заплаха", очевидно не бяха много убедителни и не успяха да повлияят съществено на общественото мнение. За това красноречиво говорят резултатите от всички избори през последните 3-4 години.
Възстановяване на нормалния диалог между САЩ и Руската федерация, а и като цяло поставяне на международните отношения на нова плоскост, в рамките на която да не действа принципът "силният винаги е прав", ще има положително влияние върху света. Удобната на много от елитите на Европа и основно на елита в САЩ заплаха, идваща от "кръвожадния" руски президент при сегашното положение ще отпадне. А с нея ще отпаднат и част от хората, съставляващи тези елити, които за пореден път в историята докараха света до ръба на война. Ще отпадне до голяма степен и заплахата от т.нар. "ислямисти", които всъщност са банди главорези, създадени и финансирани от същия този американски "естаблишмънт", за да може после да показват, че се води борба със собствените им креатури. Фактът, че от този маскарад страдат и гинат милиони невинни хора по света и най-вече в Близкия изток, очевидно не тревожи провъзгласилите се за световни демократи довчерашни американски управници и техните корпоративни господари.
Поради изтъкнатите по-горе причини следва да се има предвид, че предстои радикално прекрояване на политическата карта в много от страните членки на ЕС, които в момента са не просто основни съюзници, но са в подчинено положение на САЩ.
Аргументът, че "ние ще ви пазим от лошите руснаци", повече няма да може да послужи като прикритие на недалновидната и в социален план уродлива политика, провеждана от традиционните партии в Европа. Тази тенденция, която изборът на Тръмп ще ускори, е неминуема и за българската политическа реалност. Това до някъде обяснява шока, в който изпаднаха елитите, които са продукт на прогнилата система, в която живеем, след избора на американския народ. Острата реакция от страна на Европейската комисия по отношение например на транс-атлантическото споразумение, чийто противник е Доналд Тръмп, изцяло се базира на риска от нарушаване на корпоративните интереси, които това споразумение обслужва. В това, че ТПТИ (TTIP) няма да се подпише веднага и ще бъде преразгледано, няма нищо лошо.
Напротив - това е добре за европейските народи. Но Юнкер, който не е избран на избори и няма никакви ангажименти към никакви избиратели, спокойно може да си позволи да служи на крупния капитал в лицето на мултинационалните компании. Това е и причината, поради която хора като Юнкер наистина съжаляват за отлагането на подписването на ТПТИ и се чувстват застрашени от избора на Тръмп, който може да даде тласък за промяна и на Стария континент.
Доналд Тръмп може да даде пример, че статуквото не е непобедимо и поради това той е заплаха за всички тези елити, които поддържат убеждението, че сега живеем в някаква мнима стабилност и всяка промяна би имала пагубни последици. Този избор на американския народ по-скоро може да даде надежда на прогресивно мислещите хора, че "стабилността", която задълбочава неравенството, разделението и несправедливостта, може да бъде отхвърлена. А заедно с нея и хората, които се опитват да я поддържат чрез манипулации на общественото мнение и вменяването на фалшиви и подменени ценности, както и несъществуващи заплахи. Всичко това неминуемо ще извади на политическата сцена извън-системни политически фигури и организациии, които в крайна сметка ще отхвърлят тази фалшива "стабилност", митът за която е създаден с цел да обслужва само и единствено една много тънка прослойка във всички общества, в които властва пазарният фундаментализъм.
Доналд Тръмп най-вероятно няма да бъде идеологът и флагманът на тези промени, но неговият избор показа, че тази система може да бъде победена, а това не е малко.
В крайна сметка няма защо да се съжалява за случилото се на изборите в САЩ и не би трябвало да се вменява паника и уплах, защото всичко това може да бъде само и единствено за добро, доколкото от другата страна за статуквото всичко беше ясно и предвидимо - а то не вещаеше нищо хубаво.
