Вече го казах и по други поводи – залогът на президентските избори 2016 г. е дали ГЕРБ отново ще спечели тази позиция или не. Всичко друго е второстепенно. Причината за този залог е очевидната политическа хегемония на ГЕРБ: 84 от 240 народни представители (но в управляващата коалиция с РБ, ПФ и БДЦ – поне 137 депутати); 15 от 21 министри и министър-председател; президентска институция (Росен Плевнелиев е излъчен от ГЕРБ през 2011 г. и е бил министър в кабинета Борисов-1); 121 общо 266 общински кмета, сред които 22 от 28 областни центрове, включително София. Да не забравяме, че ГЕРБ излиза първа партия на всички избори от 2007 г. досега (3 парламентарни, 3 местни, 2 европейски и 1 президентски).
Залогът на сегашните президентски избори е, дали тази тенденция ще бъде прекъсната, дали хегемонията на ГЕРБ ще бъде поне малко оспорвана. Именно отношението към тази хегемония започна да надделява по време на първите две седмици на президентската кампания – дори от т.нар. „втори отбор“ кандидати се чуват реплики, които са в тази насока – „гласувайте срещу ГЕРБ“. ГЕРБ не може да избяга от тази позиция на основната управляваща партия (при това от дълго, въпреки краткото прекъсване при правителството на Пламен Орешарски).
Втори тур на изборите на 13 ноември ще има, освен ако не стане някаква манипулация на първия тур, особено при изчислението на избирателната активност с отчитането на опцията „не подкрепям никого“. Все пак, дори активността на първия тур да е над 50%, много малко е вероятно Цецка Цачева да спечели повече от половината на действителните гласове още на 6 ноември. Най-вероятен е балотаж между нея и Румен Радев. Дали ГЕРБ, обаче, ще спечели отново.
Козовете на ГЕРБ
Няма съмнение, че ГЕРБ има няколко сериозни предимства и ресурси, за да спечели отново тези избори. На първо място, това е добре смазаната изборна машина на партията, умело ръководена досега от Цветан Цветанов. Няма никакво основание да смятаме, че тя не е мобилизирана да постигне победа на всяка цена и на тези избори. На второ място, това е разединението на опозицията, най-вече лявата. Левите не успяха да постигнат съгласие за обща президентска кандидатура, левите гласове на първия тур ще се разпределят основно между трима кандидати (Румен Радев, Ивайло Калфин и Татяна Дончева), а онези, които не изберат нито една от трите кандидатури, ще се въздържат на първия, но вероятно не и на втория тур.
Колкото до десните, те също не постигнаха онова единство, което да изправи срещу ГЕРБ действителна алтернатива. Реформаторският блок е в двойствената позиция на участник в правителственото мнозинство (СДС, ДБГ, НПСД и БЗНС) и на опозиция (ДСБ), а кандидатът им Трайчо Трайков беше министър в кабинета Борисов-1. От останалите кандидати един, Ивайло Калфин, е бил министър в кабинета Борисов-2, а друг, Красимир Каракачанов е лидер на ВМРО, партньор на ГЕРБ в управляващото мнозинство. Така ГЕРБ имат като съперници много политици, които някак са били свързани с Бойко Борисов, което ограничава позицията им на решителна алтернатива. Но ГЕРБ се надява, че много от избирателите на тези свързани с него политици, особено избирателите на участващите в правителственото мнозинство партии, ще застанат зад Цецка Цачева в решителния втори тур на изборите. Още повече, че получи и експлицитна подкрепа от партията на Лютви Местан ДОСТ.
Освен това, както показва кампанията, кандидатът на „Обединени патриоти“ Красимир Каракачанов се въздържа от критики към ГЕРБ и неговото управление. Близостта във възгледите на Борисов и Каракачанов по много въпроси е очевидна и изглежда премиерът не би имал много против, ако му се наложи да управлява заедно с президент като Каракачанов, който е политически партньор в правителственото мнозинство. Изглежда ГЕРБ имат всъщност двама кандидати на първия тур, единият явен, другият неявен, което в някакъв смисъл е допълнителен ресурс за привличане на гласове и концентрирането им на втория тур.
Слабостите на ГЕРБ
От друга страна ГЕРБ не е в толкова благоприятна позиция, в каквато беше доскоро на почти всички избори след 2007 г. Най-вече, защото са в положението на политически хегемон, чиято власт засега трудно някой успява да ограничи, а и да оспори. Позицията на ГЕРБ има редица слабости, от които могат да се възползват техните опоненти. На първо място това е избраната кандидатка – Цецка Цачева. Тя е добре известна в българското общество, защото от много години е председател на Народното събрание, но не е много популярна. Другите обсъждани преди 2 октомври кандидати на ГЕРБ като кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, както и спряганата кандидатура на министър Томислав Дончев, изглеждаха много по-приемливи за една по-широка среда от тясната партийна подкрепа за ГЕРБ. Освен това премиерът Борисов представи кандидатурата на ГЕРБ едва ли не като фигурата, която „не му е необходима в момента“, което в никакъв случай не работи за Цецка Цачева. Присъствието на всичките нейни изяви на председателя на предизборния щаб Цветан Цветанов само иде да покаже, че лидерът на партията няма особено доверие на самостоятелните изяви на избрания от него кандидат.
На второ място ГЕРБ загуби надеждността си на партия, която стои зад своите кандидати. След като отказа втори мандат на Росен Плевнелиев, без да е много ясно защо, а премиерът Борисов напоследък дори се разграничи от него (настоящият президент беше негов избор), след като многократно демонстрира, че няма лоялност към нито една официална кандидатура на правителството (както това стана с кандидата за генерален секретар на ООН), ГЕРБ трудно ще убеди една по-широка гражданска общност, че сегашната му избраница ще бъде винаги подкрепяна, че партията ще стои зад нея, че тя е действителната нейна представителка. Напротив, подозрението че Борисов ще се разграничи в първия подходящ случай от Цецка Цачева, ако тя не следва плътно неговите наставления, се споделя от много граждани.
На трето място ГЕРБ няма да може да разчита на безусловна подкрепа от страна на ДПС, особено след заявената подкрепа за Цецка Цачева от страна на ДОСТ. А и тя може да не бъде толкова ефикасна, ако сработи ограничението за максимума от 35 секции в Турция, където според много оценки са основната маса от привържениците на ДОСТ. За ГЕРБ става много трудно да постигне дори необявена публично, но действителна подкрепа от ДПС за втория тур, след като самото ДПС официално подкрепи Пламен Орешарски за първия тур – политикът, който е най-често споменаван от лидерите на партията като антипод на управлението на ГЕРБ. Също така не изглежда много реалистично ДПС автоматично да подкрепи на втория тур кандидатката на ГЕРБ, нареждайки се заедно с „Обединени патриоти“.
На четвърто място ГЕРБ вероятно няма да може ще разчита на антикомунистическия рефлекс на избирателите на сините от РБ и от един по-широк кръг, особено на втория тур. Мнозина, ако не и огромното мнозинство, от „сините“ гледат на Бойко Борисов вече не само с подозрение, но и с омерзение. А кандидатурата на Цецка Цачева едва ли им действа мобилизиращо, поради което мнозина от тях може и изобщо да не отидат на втория тур, или, което би било лошата новина за ГЕРБ, да отидат и да гласуват за съперника й Румен Радев. За едно такова протестно гласуване (но не с квадратчето „не подкрепям никого“) има вече много податки и премиерът Борисов изрази опасенията си, като заплаши с оставка на правителството, ако ГЕРБ не спечелят изборите.
ГЕРБ или не-ГЕРБ като залог на изборите не означава, че е все едно, кой би станал президент, ако Цецка Цачева не успее. Най-вероятният балотаж е с Румен Радев – по това са съгласни всички досегашни социологически анкети, като все пак не бива да забравяме, че през 2001 г. пак всички анкети изключваха практически Първанов от надпреварата. Възможни са изненади и е добре да го имаме предвид – днешната ситуация може да се развие и в бъдеще, след изборите. Вероятно мобилизацията около кандидата на „Обединени патриоти“ не може да бъде оценена достатъчно прецизно, затова и съществува някаква възможност да се стигне до друг балотаж.
Какви са възможностите на Румен Радев да спечели на балотажа?
На първо място той изглежда успя да мобилизира цялата партийна подкрепа за БСП, въпреки че не е бил много познат в средите на социалистите преди номинацията му. На второ място, именно защото не е свързан с най-голямата лява партия и не представлява някоя от конкурентните вътрешнопартийни групи, той изглежда достатъчно консенсусен кандидат, като не забравяме, че кандидатурата му първоначално беше приета като обща между БСП и АБВ. На трето място Румен Радев има профила на кандидат, който може да бъде приет по-широко от политическото поле на левицата, особено на втория тур. Той може да получи подкрепа от страна както на избирателите на другите леви кандидати (Калфин и Дончева), но също от страна на други среди, както на Патриотичния блок, така и на ДПС – изобщо има възможността да привлече един широк вот, който оспорва политическата хегемония на ГЕРБ, макар и по различни причини.
От друга страна има и очевидни трудности за избирането на Румен Радев като президент. На първо място това е неспособността на широката левица да покаже воля да единство по такъв важен въпрос – кандидатът, макар и издигнат от инициативен комитет, остава кандидат на БСП, докато АВБ и Движение 21 имат свои собствени кандидати. Също така левите партии не намериха куража да постигнат още преди първия тур изрично споразумение за взаимна подкрепа на втория тур – такова споразумение би успокоило избирателите, но и кандидатите, защото първият тур ще бъде на основата на личните партийни привързаности на избирателите, но за втория ще знаят, че ще бъдат обединени.
Разбира се, никога не се знае, доколко избирателите ще последват указанията на своите партии, но все пак едно такова споразумение би било много полезно, ако левите наистина желаят да прекъснат поредицата политически победи на ГЕРБ. На трето място риск пред избирането на Радев би бил и евентуалният успех на антикомунистическата мобилизация на всички, които по традиция смятат БСП за противник. Не случайно някои последни стъпки на ГЕРБ се опитват да предизвикат именно такава мобилизация (например кампанията около давността на престъпленията от времето на комунизма). В същата насока е и опитът да се представи президентската кампания като борба между „евроатлантическата ориентация“ и „евразийската ориентация“ – един несъществуващ в действителност въпрос през 2016 г.
А какво след изборите?
Независимо от това, коя от възможностите ще се реализира на 13 ноември 2016 г., времето след изборите ще е много динамично. Ако спечели Цецка Цачева, ГЕРБ ще укрепи политическата си хегемония, но непременно ще преразгледа отношенията си със своите коалиционни партньори като го аргументира с електоралните резултати на техните кандидати (Каракачанов и Трайков). Ако Патриотичният блок изпревари значително Реформаторския блок, тогава Борисов ще има аргументи да преформатира правителството, ако не на равнище министри, то със сигурност на равнище заместници. „Патриотите“ вече изглеждат за премиера много по-приемлив съюзник, отколкото „реформаторите“, въпреки заявленията, че общата принадлежност към ЕНП е решаваща.
Ако ГЕРБ не спечели изборите, последиците са трудни за предвиждане. Борисов заяви, че ще подаде оставка, което фактически ще означава и предсрочни парламентарни избори. Те биха се случили най-рано четири месеца след ноември, т.е. някъде към края на март 2016 г., но при управлението на служебно правителство, назначено от новия президент. Именно последното ще бъде и важно основание ГЕРБ да не отиде към предсрочни избори – досега именно контролът върху основните институции на властта е бил един от главните ресурси за изборните победи на партията. Ако не се стигне до предсрочни избори с решение на управляващата партия, те могат да бъдат предизвикани от опозицията, която вероятно ще засили натиска си в този случай. Това вероятно ще бъде от интерес най-вече на БСП като е възможно в това си начинание да бъде подкрепена и от ДПС, но не и от другите опозиционни парламентарни партии, които по различни причини не биха били ентусиазирани от ново преброяване на подкрепата за тях преди края на парламентарния мандат през 2019 г.
В повечето партии след изборите ще има и трудни разговори, дори разчистване на сметки. Ако ГЕРБ загуби, ще се търси и виновник, изборът би трябвало да е между Борисов и Цветанов, но по-вероятно е да бъде намерен някой друг. Ако БСП не спечели, това ще бъде повод за съперниците на председателката на партията Корнелия Нинова да й потърсят сметка, още повече че тя се ангажира персонално с кандидатурата на Румен Радев. Ако обаче спечели, тогава нейните позиции ще се засилят, но не е сигурно, че вътрешнопартийните й критици ще се успокоят. Още повече, че евентуалната победа на Радев не би била победа само на БСП.
Ако кандидатът на „Обединени патриоти“ Каракачанов постигне третото място на първия тур и измести Реформаторският блок, това непременно ще има последствия. При „патриотите“ апетитите за по-голямо участие във властта ще нараснат, но също така и евентуалните конфликти между съставките на президентската им коалиция, най-вече старото съперничество между НФСБ и „Атака“, като ВМРО ще трябва да играе ролята на арбитър или помирител. Най-тежки ще бъдат разговорите в Реформаторския блок, ако кандидатът им не успее да събере подкрепата поне на основното електорално ядро на партиите от тази коалиция или ако остане твърде назад в „класирането“ на първия тур.
Възможно е блокът да не оцелее като цялостно образование след такова изпитание и ДСБ да го напусне вече формално, но също така блокът може да се разпадне заради различията между останалите му съставки, например между БЗНС, които бяха за обща кандидатура с ГЕРБ, и останалите, които настояваха за самостоятелна кандидатура. Едва ли сред партиите на другите кандидати (най-вече АВБ и Движение 21) ще има особено трудни разговори, защото за тях ще е важно, дали на първия тур кандидатите им са надминали равнището на партийната подкрепа от последните парламентарни избори – това се очаква да се случи в тези случаи.
Разбира се, истинска бомба може да произведе ситуацията, при която знаменитото квадратче „не подкрепям никого“ бъде избрано от едно относително мнозинство от гражданите (лично не го вярвам, но кой ли знае). Тогава сигналът към политическата класа ще бъде силен, но едва ли ще има непосредствени последици. Но дори и да не се случи нищо ново и ГЕРБ отново спечели, като затвърди политическата си хегемония, последиците от тези избори пак ще бъдат значителни. Победата може в този случай да бъде „пирова“, защото ГЕРБ повече няма да може да се оправдава с „наследството на тройната коалиция“, „наследството на Орешарски“, „комунизма“, „ченгетата“, „предателството на реформаторите“, „олигарсите“, Путин, Ердоган и други използвани плашила – отговорността ще е само на ГЕРБ, т.е. на неговия лидер Бойко Борисов и на дясната му ръка Цветан Цветанов.
