Големите предизвикателства са в реалния сектор, в икономиката, а не във финансовия. Добрите новини са за износа на страната. Всички, които работят за него и нямат прекален досег с държавата, развиват бизнеса си много добре.

Като цяло тези предприятия се преструктурираха, а в много от тях има сериозни чуждестранни инвестиции, направени в добрите времена. Създадоха се устойчиви работни места. Лошите новини се свързват с недостатъчната дълбочина на икономиката. Най-големият проблем е в пазара на труда – влияние тук има миграцията, липсва не само специализирана, но и чисто физически работна ръка – да не говорим за нейното качество...

За съжаление, трайно безработните в голямата си част отказват да се върнат на работа по една или друга причина, което също усложнява състоянието на този пазар. Масови са оплакванията на работодатели, че не могат да намерят работници за най-обикновени дейности, защото хората, които биха могли да ги изпълняват или нямат елементарна квалификация, или просто не желаят да работят за предложената заплата. Ако оставим да действа саморегулацията на пазара по отношение на търсенето и предлагането на труд, както и заплащането му, ще се намери равновесната точка. На този етап, обаче, доминират неравновесията. Как в Германия се реши този проблем?

Там беше постигнато споразумение между правителството, синдикати и работодатели и неравновесията в икономиката бяха изгладени чрез намаляване на заплатите. В България се получи нещо друго – опитът за решение бе за сметка на освобождаване на работещи хора. Това е опасен модел, защото в бъдеще тези хора, които излизат от пазара на труда, попадат в примката на социалните проблеми.

И като следствие – трудно се преквалифицират, пренасят затрудненията си върху образованието на собствените си деца, а част от тях стават гурбетчии. Често се получава и най-страшното – семействата им остават без прехрана, установяват се като трайно бедни. А знаем, че от мизерията се излиза трудно – необходими са колосални усилия за това. Има и още предизвикателства в икономиката – примерно в енергетиката, където продължават да се създават квазидефицити. Защото никой не допуска там пазарът да работи.

Съществуват монополисти и картели, които са обхванали определен тип услуги и държавата ни е длъжник в тази посока. Спрямо всички останали банковият сектор има устойчиви, стабилни показатели у нас. Проблемът е в онези невидими практики, при които политиката се преплита с икономиката, с нечистите и нечестни сделки. Едва след тях идва ролята на надзора на БНБ, с укора, че не се е намесил навреме, както стана с КТБ. Фискалният съвет, на който съм член е част от системата в ЕС на т. нар. добри практики. Фискалните съвети бяха създадени по решение на страните-членки на ЕС и като структури станаха задължителни за всички. Отчетено е било, че в държави, където има фискални съвети, правителствата лъжат по-малко.

За да е ефективен фискалният съвет, той трябва да прави собствена макроикономическа прогноза. В момента функцията ни е да оценяваме това, което „произвежда" правителството и да се произнасяме подкрепяме или не дадена прогноза. На практика минава около година преди един фискален съвет да заработи на пълни обороти, а от създаването на нашия изтече над половин година. Но ние бързо се организирахме. Давали сме становища на правителството по всички основни документи. Но специално отделихме внимание на пролетната макроикономическа прогноза и по проекта на тригодишната бюджетна прогноза. Имаме вече действащ сайт и всеки, който се интересува може да го посети.

Съмненията към нас за безпристрастност бързо преодоляваме. Но, нека подчертая – нямаме функция да съветваме премиера, нямаме позиция дори за активираната напоследък тема за бързо приемане на еврото в България. Но мога да изкажа лично мнение. Аз съм пристрастен, тъй като заедно с Цветан Манчев, който бе подуправител на БНБ, бяхме първите хора, които ръководеха групата за влизане в т.нар. преддверие на еврозоната ERM 2. За малко не успяхме, но постигнахме добри резултати. Нещата там се промениха в политически аспект – имам пред вид нарасналата бюрокрация. Ако ще има ЕС и еврозона, България при всички положения има изгода да е член на еврозоната.

Ще дам пример с процеса на стрес тестовете на европейските банки, чийто резултати излязоха миналата седмица, и тези, които предстои да бъдат оповестени след две седмици в България. Голямата разлика между българските и европейските банки не е толкова в резултатите, въпреки, че тези на нашите финансови институции са много по-добри – средните показатели у нас са средно с 15-30% по-успешни. Но, ако нещо се случи на нашите банки, както беше с КТБ, зад тях не стои Европейската централна банка. И, всъщност, въпросът е: кой ще ти помогне в една такава ситуация? Защото нека не забравяме, че има и лошо стечение на обстоятелствата – промяна в икономиката, икономически шокове.

Ето, в момента в света отново се обръща посоката на икономически растеж, т.е. очакваме той да се забави, понасяйки след себе си равнището на заетостта и други сектори. Но, връщайки темата на роден терен, съм убеден , че банките ни са едни от най-добре функциониращите и управлявани системи в България.

----------

Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет, бивш заместник-министър на финансите в правителството на НДСВ и Тройната коалиция.