Независимо че едва ли някой очакваше това да стане точно сега, опитът за преврат в Турция се оказа нещо, до което рано или късно всички знаеха, че ще се стигне. Едноличното управление на Ердоган се разрастваше като плевел върху плодородната почва на конфликтите в Турция. Бавно, но убедително, той се превърна в удобна политическа фигура и по тази причина никой не реагира на някои от най-очевидните му прояви на авторитарност. Примерите за това са не един и два - от опитите за промени в конституцията, през едноличното ръководене на мирния процес с кюрдите, до свалянето на Ахмет Давутоглу.

Тук ще споделя един от „любимите си". В началото на тази година контролът върху опозиционния вестник „Заман", близък до така омразния на президента Фетуллах Гюлен, беше поет от държавата и само за една вечер той смени политическата си ориентация, превръщайки се в поредния официоз.

Въпреки тази очевидна намеса върху свободата на медиите, дни по-късно ЕС вече подписваше споразумение с Анкара за бежанците, обещавайки пари и засилване на преговорите за членство, а германският канцлер Ангела Меркел седеше, макар и с чувство на неудобство, в златните кресла на Ердоган в президентския му палат в столицата. По това време германските медии измислиха и нов красноречив прякор на турския президент - „най-добрият приятел на Европа".

Ердоган беше нужен на силните на деня и като такъв нямаше проблем да продължи с изпълнението на целите си. Като малките деца, чиито родители не им правят забележки, Ердоган стана все по безцеремонен в действията си – от искането за разследване на германския комик Ян Бьомерман и неговото сатирично стихотворение, до натиска върху самите турски журналисти и общественици, голяма част от които бяха изправени пред съда заради обиди срещу президента.

И макар външнополитическият фактор да изигра своята роля, само той не е достатъчен. Вътре в самата Турция също няма достатъчно голяма съпротивителна сила, която да се изправи срещу Ердоган и ПСР. Въпреки че и трите други партии, които се намират в парламента, са определяни като опозиционни, всяка една от тях в някакъв момент водеше коалиционни преговори с ПСР по време на опитите за формиране на правителство след редовните избори миналата година, които станаха и първите без мнозинство за партията на Ердоган.

В същото време и трите категорично отказаха да се обединят помежду си и да поставят ПСР в опозиция. Всичко това стана част от причините вчерашният опит за преврат срещу президента да бъде неуспешен. Първо, както вече успяха да кажат други световни анализатори, годината е 2016 и никоя международна сила няма да подкрепи подобен очевиден и насилствен преврат срещу законно избрана власт в една невралгична държава като Турция.

В същото време дори и хипотетично да приемем, че превратът бе успешен, армията няма да има кого да постави на власт. Турските партии в моменти имат непреодолими противоречия помежду си и трудно може да се намери политическа и идеологическа основа за коалиция, камо ли и за единение.

И дори да издигне нечие управление, примерно някоя от партиите или коалиция от партии, тя едва ли ще може да ги задържи дълго време на власт, съответно страната ще навлезе в период на политически кризи, нестабилност и дори сътресения. Армията трудно би осигурила устойчиво гражданско и демократично управление. В тази връзка събитията в нощта срещу събота не просто, че не навредиха на Ердоган.

Те направиха точно обратното – превърнаха го в големия победител на събитията. Те сбъднаха всички негови предупреждения и заплахи, с които успяваше да се задържи на власт. Те доказаха, че посланията му са били верни, а страховете му – основателни, давайки на думите му оттук нататък още по-голяма сила.

Вчерашният преврат също сплоти поддръжниците му – кадрите с тълпи от хора, изпълващи улиците на Анкара и Истанбул, се излъчваха на живо по всички световни телевизии след призивите на Ердоган за протест. Те нагледно внушаваха, че президентът не просто няма да си отиде, ами смята да остане още дълго начело на страната. А също да остане и в историята на Турция.