Тежко е да се наблюдават отчаяните, но съхранили достойнството си семейства, които се скупчват около платените телефони в държавния бежански център в това балканско село, докато у дома в САЩ върви клоунският спектакъл на президентската предизборна кампания.

Като воини на мизерията, те слизат от автобусите и първата им молба не е за вода, храна или бебешки пелени. Те са на път от седмици, в някои случаи от месеци и имат нужда да се свържат с роднини, които са оставили зад себе си и с които може повече да не се видят, или с приятели, които може да им препредадат слуховете за опасностите по оставащия път.

Те бягат от разрухата на цели държави. Един милион от тях
пристигнаха в Европа миналата година, а още един милион стоят
пред прага й. Лидерите на континента приемат масовата миграция
като най-тежкото си изпитание от Втората световна война.

Крайнодесните ксенофобски партии са във възход. Дълговечните
ангажименти за свобода на словото, толерантност и отворени
граници се подронват. Мнозина от лидерите са отчаяни от липсата
на водачество от страна на САЩ и от засилващата се руска намеса.

Каквато и да е политическата ви принадлежност, няма как да
не забележите, че проблемите са критично сериозни, а всякакви
решения са сложни и труднопостижими. През това време
предизборните президентски дебати сред републиканците протичат
като някаква гротескна игра на подигравки на детска площадка, в
която същинските проблеми, доколкото изобщо се обсъждат, се
представят като лесни за решаване.

Доналд Тръмп се зарича "да види сметката на "Ислямска
държава". Каква му е стратегията? "Ще го направим, повярвайте
ми. Ще го направим."

Дойдох в Адашевци с делегация на Конгреса, водена от
сенаторите Джон Маккейн (Републиканска партия, Аризона) и Шелдън
Уайтхаус (Демократическа партия, Роуд Айлънд). Сръбското
правителство държеше да покаже, че се отнася хуманно с
мигрантите. И то наистина го прави - засега.

Мигрантите влизат в Сърбия от юг от Македония, след като са
извървели и пропътували по суша и море стотици километри. Те са
стигнали с денонощен автобус на северозапад до този крайпътен
мотел, превърнат в приемен център. След това се качват на влак
за Хърватия с надеждата да продължат на север.

Богатите страни на север обаче стават все по-негостоприемни
и мирното напредване през границите ще започне да се разпада,
като пътнически вагони на катастрофирал влак. Швеция първа
затвори вратите си, последвана от Австрия. Германия едва ли ще
се забави да направи същото.

"Основният въпрос е коя страна ще се превърне в паркинг за
бежанци?", каза пред в. "Ню Йорк таймс" ръководителят на
български мозъчен тръст Иван Кръстев.

Усещайки подготвяния отговор на Европа, премиерът на Гърция
Алексис Ципрас обеща: "Няма да допуснем страната ни да се
превърне в постоянен човешки склад."

Докато "Ислямска държава" върлува, талибаните печелят терен
и граждански войни бушуват в Сирия, Ирак, Либия и Йемен,
бежанският поток няма да секне. Сърбия не може да реши
проблемите. САЩ също не могат, не и сами, но без водачеството на
САЩ, тези проблеми ще ще разпространят като ракови метастази.
Американският вкус към бързи и лесни решения не е започнал с
този предизборен цикъл. Президентът Джордж Уокър Буш се опита
да раздели света на добър и лош, на тези с нас и онези против
нас, обаче светът не се подчини.

Президентът Обама постъпи сякаш отдръпването от конфликтния
район ще сложи край на конфликта. "Вълната на войната е в
отлив", заяви той докато обявяваше изтеглянето на американските
войски от Ирак. Светът отново отказа да съдейства.

Сега кандидатът за номинация на Републиканската партия за
президентските избори Тед Круз уверява американците, че можем да
унищожим "Ислямска държава", като я засипем с бомби, а
демократическият претендент Бърни Сандърс обещава да прехвърли
задачата на някаква митична коалиция от Турция, Иран и Саудитска
Арабия (които са смъртни врагове, ама карай да върви).

Всъщност няма отговори без търпелив и решителен ангажимент
на САЩ, дипломатически, военен и икономически, чрез международни
институции, когато е възможно, и заобикаляйки ги, когато не е.
Тези усилия понякога ще успяват, а друг път ще се провалят и
тогава единственият вариант ще е да се прегрупираме и да
направим нов опит. Нищо от това не осигурява привлекателни
медийни цитати за обществеността.

В Адашевци една 25-годишна жена ми разказа, че е изминала
пеша по-голямата част от Афганистан, Иран и Турция със съпруга
си, 4-годишната им дъщеричка и други роднини. На въпроса ми защо
е заминала, тя имитира жеста на забулване на лицето.
"Талибаните се завърнаха. Има война, няма храна, няма
училище", каза тя чрез преводач.

Надява се да отиде в Германия. "Чухме, че там има добър
живот, добре подреден, без война", каза тя. Но вече й е мъчно за
родината. "Като свърши войната, искаме да се върнем", заяви тя.

БТА