Вие трябва да съчувствате на германския канцлер Ангела Меркел. Като де факто ръководител на Европейския съюз, тя напоследък се оказа в положение да се опитва да преговаря за бъдещето на региона с автократичните лидери на двете големи съседни сили в Европа - първо Русия, сега Турция - и все по-често да разчита на тяхната милост.

В продължение на дълго време Меркел беше събеседник на президента Владимир Путин от името не само на ЕС, но също така и на САЩ. В един момент от кризата в Украйна, все пак, тя спря да се нагърбва доброволно. Тя осъзна, че Путин я лъже и вижда в нея противник, който да бъде надхитрен и отслабен. Тя се обърна към унифициране на ЕС около политика на изолиране на Путин и неговия режим чрез санкции.

Ситуацията с турския президент Реджеп Тайип Ердоган е малко по-различна. За разлика от Русия, Турция поне номинално е кандидат за членство в ЕС и, за разлика от Путин по отношение на Украйна, има какво да се направи с Ердоган за бежанците. И все пак той играе трудна игра с Путин, за да се получи това, което иска.

Съдържанието на минути от разговорите между Ердоган и двамата президенти на институции на ЕС – Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер – миналия октомври се появи в гръцката уебстраница euro2day.gr в понеделник. То прилича на договаряне на пазара за килими в Истанбул, но без чай и чар. Европейската комисия отказа да коментира автентичността на казаното. Тъй като тяхната истинност не беше оспорена от някой от тези, които са цитирани и перифразирани, си струва бележките от срещата да бъдат прочетени. Туск започна играта с думите, че сделката за ЕС е да даде на Турция 3 милиарда евро за две години в замяна на намален приток на бежанци към ЕС, но това, което той чу, е, че сега Турция иска 3 милиарда на година:

Ердоган попитал дали предложението е за 3 млрд. или за 6 милиарда. Когато Юнкер потвърдил 3 милиарда, Ердоган казал, че Турция въобще не се нуждае от парите на ЕС. “Можем по всяко време да отворим вратите към България и Гърция и да натоварим бежанците на автобуси“. Ако кажете 3 млрд. евро за две години, нямаме какво повече да обсъждаме. Гърция получи над 400 млн. евро по време на кризата с еврото.

Когато Туск изтъкнал, че оздравяването на Гърция не е само за Гърция, а за цялата еврозона, Ердоган го прекъснал, казвайки, че тази сделка е за спасяване на Шенгенската зона за свободно пътуване, друг европейски проект, като еврото. И продължил: И как ще се справите с бежанците ако нямате сделка? Ще убивате бежанци?

Туск казва, че ЕС може да бъде направен по-малко атрактивен за бежанци, но това не е решението, което искаме. Ердоган казва, че ЕС ще се сблъска с нещо много по-голямо от мъртво момче на брега на Турция. Ще има 10 000 или 15 000. Как ще се справите с това?

Тогава те влязоха в спор за годишния, негативен доклад за напредъка на Турция, чието публикуване лидерите на ЕС отложиха за след изборите през ноември, за да улеснят сделката за бежанците. Ердоган отхвърли доклада като нямащ значение за успеха на неговата партия в гласуването и в някаква степен като обиден, в който момент Юнкер пита защо самият Ердоган поиска забавянето на публикуването, ако това е така. Разговорът отива от сприхав към лош тон.

Ердоган твърди, че от ЕС са се "подигравали" на Турция 53 години, като първо не позволили да се стреми да получи членство, и след това се престрували, че водят преговори за присъединяване. Юнкер посочва, че през част от това време Турция не била демокрация, което означава, че е негодна:

Ердоган заяви, че Юнкер не трябва да сравнява Турция с Люксембург. "Люксембург е точно като град в Турция."

Явно раздразнен, Юнкер се оплаква, че - противно на очевидната неприязън на Ердоган поради малтретиране от страна на Европа - "Ние сме се държали с вас като с принц в Брюксел":

Ердоган отговаря: “Като с принц? Естествено. Аз не представлявам страна от третия свят.“

Ердоган заяви, че "Разбира се, бих направил същото. Но не ми го хвърляйте в лицето." (Обръща се към Туск) "Аз представлявам, 80 милиона души. Да се говори като Юнкер е неуважително."

Когато Ердоган обвини ЕС, че са несериозни за предложението си за членството на Турция, или казва, че "просто искате от нас да задържим бежанците", той, разбира се, прав. А ЕС е по същество се опитва да подкупи Турция за решаването на бежанския проблем за себе си, така че цената има значение. Но враждебният характер на договарянето говори. Те все още не са довели до печеливш резултат, от който може да се нуждае Меркел за политическото си оцеляване, като реакциите срещу нейните политика на отвореност към бежанците се трупат в Германия, и ЕС започва да се разрушава по вътрешните си граници. Ето защо тя отиде в понеделник да посети Ердоган в Турция, показвайки почит за втори път в рамките на четири месеца.

Според сделката за бежанците Ердоган трябвало да спре потока от сирийски бежанци, насочили се към Европа и преди всичко Германия. Това не се случи. Досега тази година 71 000 търсещи убежище са направили първите крачки от пътуването от Турция за Гърция, което е 30 пъти повече от същия период на миналата година, когато човешкият поток тепърва започваше. В замяна на това Турция трябваше да получи пари и ускорено разглеждане на искането си турците да пътуват без визи в ЕС. Малко от това се осъществи.

 Меркел иска да обедини Европа и да изолира Русия чрез санкции. 

Ако това е целият проблем, Меркел би могла лесно да преговаря за споразумение до успешен край. Но има и още нещо. При работа с двете големи сили на източните граници на ЕС, Меркел е хванат в менгеме между сприхави автократи, нито един от които не споделя идеите на демокрацията в ЕС, и двамата от които искат преобръщане на статуквото в Европа и Близкия изток след Втората световна война.

Малко вероятно е Путин да спре бомбардировките по сирийската граница с Турция, както Меркел настоя в понеделник, тъй като той не само преследва по-нататък целите си в Сирия, но и създаването на още стотици хиляди бежанци ще служи на целите му в Турция и Европа. Хаосът ще дестабилизира двама врагове, Ердоган и Меркел, и настрои Европа сама срещу себе си, потенциално да приключи своята единна позиция срещу Русия по всички направления - от санкции през газопроводи до Украйна.

Междувременно Ердоган ще притиска канцлера на Германия за всичко, което може, и то не само за пари в брой. Президентът на Турция иска подкрепа за програмата си в Сирия - в изтеклите минути от разговора (с Туск и Юнкер – бел. ред.) той говори за това как европейските пари е трябвало да бъдат използвани за създаване на буферни зони, за които той отдавна се опитва да убеди Запада, че трябва да помогне за създаването им в Сирия, засега без резултат. Налице са силни доводи, че буферните зони биха помогнали в Сирия, но те също ще размият турско-сирийската граница, чиято легитимност Ердоган и неговото правителство обичайно поставят под въпрос. Той също така споменава борбата на Турция срещу кюрдските терористи, в която той иска да включи и сирийски кюрдски бойци, свързани със Запада.

Както ми каза турският политолог Соли Озел: “Това не са отношения на сътрудничество, това са преговори за откуп."

Политическото бъдеще на Меркел може и да е ръцете на двама лидери, които, макар че сега са в конфликт, имат далеч повече общо помежду си, отколкото с нея, от гледна точка на демократични ценности, геополитически цели и личен стил. А това не е най-доброто място, където да бъдеш. /БГНЕС

....................

Коментарът на Марк Чемпиън е публикуван в агенция „Блумбърг“.