Проф. Герхард Мангот, водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол; съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена, в интервю за "Новинар" 

- Проф. Мангот, как изглеждат нещата по газопроводите днес, след влошаването на отношенията между Русия и Турция през последните седмици?

- След инцидента с руския самолет на 24 ноември двете страни прекратиха разговорите по проекта "Турски поток". При днешните условия няма вероятност в обозримо бъдеще преговорите да бъдат подновени, така, както няма вероятност отношенията между Русия и Турция в скоро време да бъдат възстановени.

Налице е не само политическо обтягане, но и дълбок срив на отношенията на лична основа между ръководителите на двете страни в резултат на разочарованието на Путин от Ердоган. "Турски поток" няма да бъде предмет на разговори през следващите месеци, а може би и години. 

Също и от икономическа гледна точка "Газпром" не е заинтересуван да разработва едновременно и "Турски поток", и "Северен поток-2", по който в момента усилено се работи. Всичко това понижава ролята и значението на "Турски поток". Дори и един ден отношенията между Русия и Турция да се възстановят, най-много "Газпром" да й предложи една неголяма допълнителна връзка за разширяване на доставките за самата Турция.

- Евентуално втора успоредна тръба на "Син поток"?

- Може да е това, а може да е и тръба по трасето, по което се предвиждаше строителството на "Турски поток" недалече от гръцката граница. Ще зависи дали ЕС ще поднови интереса за увеличаване на доставките на газ от южното направление. Но този сценарий е малко вероятен, по-скоро ще е тръбопровод с местно значение за турския пазар с капацитет около 15 млрд.куб. м, но едва след като отношенията между Русия и Турция отново се нормализират, което със сигурност няма да е скоро.

- Има ли шанс в днешната обстановка отново да бъде възобновен проектът "Южен поток" през Черно море и България?

- Това зависи изцяло от ЕС, но в момента не виждам от страна на ЕК признаци на инициатива и промяна в позицията. Русия със сигурност няма сама да предложи възобновяването му, тъй като в момента се е концентрирала върху изпълнението на "Северен поток-2".

- Има мнения, че "Северен поток-2" ще бъде в състояние да подава газ и да снабдява Европа чак до Северна Италия.

- Капацитетът ще е достатъчен, но трудностите възникват в разпределението на доставената до Германия газ, тъй като необходимата наземна тръбопроводна инфраструктура все още не е изградена. За строителството й са необходими лицензи от ЕК, които сега са в процес на оформяне. Това дава възможност на ЕК, която е под американския натиск, да разтяга и задържа строителството, но тя не може да го спре. След като германското правителство реши да изгражда мрежата, ЕК не може да му попречи.

- С влизане в експлоатация на втората част капацитетът на "Северен поток" ще достигне 110 млрд.куб.м. Какви потребности ще задоволява това количество?

- Дори и сега съществуващият капацитет от 55 млрд.куб.м на "Северен поток-1" не се използва напълно. Газта стига до Северна Германия, но оттам не може да бъде разпределена по-нататък именно поради липсата на тръбопроводна мрежа.

- Което означава, че източноевропейските страни ще продължават да бъдат зависими от украинския транзит?

- Русия се опитва да редуцира тази зависимост, по тези съображения тя строи и "Северен поток-2". Може би от него ще може да бъде задоволена и неголяма част от потребностите на Източна Европа, но не по-рано от 2019 г., когато ще бъде изградена цялостната система на разпределение и когато изтича договорът между Украйна и Русия за европейските транзитни доставки.

- В момента се извършват подготвителните работи.

- Точно така, идеята е до 2018 г. да се извадят всички строителни разрешения, да се изгради необходимата инфраструктура и когато през 2019-а изтече договорът, да се премине към пряко снабдяване, без газта за Западна Европа да минава по територията на Украйна.

- Крим е навярно най-сериозният проблем във взаимоотношенията между Русия, ЕС и Украйна. Стигна се до блокиране на снабдяването с хранителни стоки, напоследък се създават драстични затруднения и в електроснабдяването от Украйна за Крим. Каква е вашата оценка?

- Русия не е в състояние да осигури 100-процентното снабдяване на Крим с електроенергия дори и с линията, която в момента се изгражда и скоро предстои да влезе в действие. Това означава, че Крим още дълго време ще има дефицит в електроснабдяването. Киев не иска да го възобнови, тъй като настоява в договора да бъде изрично записано, че Крим е част от територията на Украйна, което съответно се отхвърля от Крим и Русия. Ако продължи този дефицит, това ще затрудни сериозно икономическия растеж на Крим.

- Не е ли странно - Киев иска да си възстанови юрисдикцията върху Крим, а с тези мерки настройва населението и ръководните кръгове на областта срещу себе си?

- Поведението на Киев е напълно нелогично. От една страна, твърди, че Крим е част от държавната територия на Украйна и че кримчани са граждани на Украйна. От друга стана, човек се пита защо тогава прекъсвате електроснабдяването на собствените си граждани? На първо място, това е много сериозно логическо противоречие. На второ място, тези блокади няма да накарат кримчани да си променят мнението за присъединяване към Русия и да се върнат в Украйна, защото тя им е спряла тока. Това изнудване просто няма как да функционира по отношение на Крим и Русия. Което означава, че и украинската стратегия ще се окаже безрезултатна.

- Все пак трябва да има някакво обяснение за това поведение?

- Според мен украинското ръководство в момента е под натиск от страна на активисти от "десния сектор", както и от страна на определени среди от кримските татари. Освен това ръководството в Киев напоследък е вече толкова непопулярно сред населението в страната, че използва такива популистки акции като прекъсването на електроснабдяването за Крим за подобряване на своя имидж, тъй като няма какво друго да предложи.

- Смятате, че блокадните действия на Киев са продиктувани преди всичко от вътрешнополитически съображения?

- Определено вътрешнополитическите съображения играят много голяма роля.