Офшорната компания е регистрирана извън юрисдикцията на територията, в която упражнява своята дейност. Причините за подобен тип регистрация са няколко: намаляване на данъци, значително по-облекчени административни процедури или запазване на пълна конфиденциалност. Страни, даващи подобни възможности на фирмите се наричат офшорни финансови центрове или офшорни зони, които предлагат благоприятни условия като ниски или дори нулеви местни данъци и олекотен режим на регистрация. Важна особеност при офшорните фирми е, че те се характеризират с двама собственици – номинален и реален/действителен. Функцията на номиналния собственик е неговото име да фигурира в търговските регистри като собственик на фирмата вместо реалния. По този начин се гарантира конфиденциалността на действителния собственик. Лицето, което е номинален собственик обикновено се намира от фирмата, която прави регистрацията на въпросната офшорна компания. Това са почти винаги лица, работещи за самата фирма. Ето защо е и много често срещано при проверка в регистрите едно лице да притежава поредица от фирми. Реалната собственост се знае и урежда от фирмата, която е извършила регистрацията на офшорната компания. Обикновено офшорни фирми регистрират компании, чиито печалби са в големи размери. Например, ако една фирма регистрира 1 млн. лева печалба в България, при 10% данък печалба, тя трябва да плати 100 хил. лева данък. Таксите за поддръжката на една офшорна фирма на година са в размер на 2-3 хил. лева. Ако собствеността на компанията се прехвърли на офшорна компания, този данък печалба е 5%, компанията ще спести в нашия пример 50 хил. лева, които може да инвестира обратно в развитието на бизнеса си, увеличаване на заплати и разкриване на нови работни места. Имайки предвид, че голяма част от бизнеса се оплаква от неефективното изразходване на събраните данъци от държавата и слабото доверие в нея, все повече фирми прибягват до офшорни компании, защото по този начин отговарят сами за разпределението на печалбата от своята дейност. За да се върнат спестените средства отново в страната, те се идентифицират от статистиката като преки чуждестранни инвестиции. В България например най-големите преки инвестиции в страната за януари – август 2015 година са от Холандия (643.9 млн. евро), която също е офшорна дестинация. Друг пример, който може да се даде е, че най-големите чуждестранни инвеститори в Русия са в пъти по-малките от икономики Кипър, Холандия и Люксембург именно поради факта, че те са офшорни дестинации, които са предпочитани от руския бизнес. /БГНЕС