Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Към момента около 39% от българите твърдят, че ще подадат гласа си за изпращането на български депутати в Европейския парламент на изборите, обявени за 7 юни тази година. Това разкриват данни от специалното национално представително социологическо проучване, проведено от ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”. Интересното е, че Европейският парламент като институция се радва на около 7 пъти по-високо доверие, отколкото родния такъв - 57% одобрение за Европейски парламент и скромните 8% към българския. По принцип доверието в ЕС, ЕП, Европейската банка и пр. европейски, а и въобще към международните институции и фактори - тук включваме и НАТО, е трайно по-високо, и то не отсега. В същото време желаещите да гласуват на предстоящите избори за български парламент са към момента поне с 15% повече от възнамеряващите да гласуват за евродепутати. Може би защото Европейският парламент е уважавана, но доста непозната институция, докато българският е твърде познат, поради което и силно недолюбван. Във всички случаи изглежда по-вероятно и тази година да се повтори историята с по-ниската избирателна активност на предстоящите избори за Европарламент. Освен ако в предстоящите седмици на кампания преди изборите за Европарламент политическите сили все пак успеят да поставят някакви акценти с какво тези избори са важни, освен че са нещо като генерална репетиция за премерване на силите преди парламентарните през лятото. Подобна едноизмерна постановка на въпроса не вдъхновява особено гражданите да се появят пред урните на 7 юни. Отвъд разликите в ентусиазма за гласуване подредбата на партиите в предизборните предпочитания за Европейския парламент е много подобна на тази, която измерваме и за български парламент. Водеща политическа сила е ГЕРБ, следвана плътно от БСП. Третото място в класацията според проучването заема партия „Атака”, „синята коалиция” събира малко повече гласове от ДПС и се изкачва на четвърто място. Ако това ни утешава, България съвсем не е страната с най-ниска избирателна активност за евродепутати. Въпреки че избирателната активност за ЕП силно варира по страни, все пак ние бяхме на предишните евроизбори около или дори над европейското средно ниво. Въпросът за мотивацията е и общоевропейски, не само български. Макар че все пак може би ще помогне поне у нас да станем малко по-информирани с какво всъщност се занимава Европейският парламент и как това се отнася и до нас в България. Изследването е проведено през първите дни на месец април, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.