Брюксел е “символ на всичко, което може да се обърка в един
съвременен град”, написа Тони Джъд. Покойният историк, написал
това през 1999 г., имаше предвид небрежността на градските
власти, превърнала голяма част от белгийската столица, в която
са разположени повечето институции на Европейския съюз, в
неприятна бъркотия от бетон и ремонти по улиците с най-лошия
трафик в Европа. Неговите думи обаче звучат също толкова
актуално за поредицата от терористични заговори и нападения,
заради които Брюксел и някои други белгийски градове станаха
скандално известни като развъдник за джихадистка идеология и
пример за некомпетентност на правоохранителните органи.

Белгия отдавна е вземана на подбив в Европа, което до голяма
степен се дължи на нейната лошо функционираща политика. През
2010-2011 г. разправиите за правата на фламандскоезичното
население в околностите на Брюксел забавиха съставянето на
правителство с 589 дни, което беше световен рекорд.

Терористичната заплаха обаче разкрива по-тъмната страна на
лошото управление в Белгия, която се проявява под формата на
липса на координация между службите за сигурност и пренебрегване
на райони като Моленбек - западнал квартал в западната част на
Брюксел, населен предимно с мюсюлмани. След нападенията в Париж
френските власти разкритикуваха белгийските, когато научиха, че
някои от извършителите са планирали своите заговори в Брюксел.

Двама били разпитвани от белгийската полиция по-рано тази
година. Един от тях - Салах Абдеслам - избягал в Брюксел, след
като закарал трима от парижките атентатори самоубийци до тяхната
цел.

Сега самият Брюксел е подложен на заплаха. На 21 ноември
белгийските власти повишиха нивото на терористична тревога в
столицата до най-високата степен, посочвайки като основание, че
съществуват опасения от множество нападения като тези в Париж.

“Извънредните мерки” не бяха чак такива, каквито ги описаха
някои чуждестранни медии, според които бил наложен едва ли не
полицейски час. Все пак за няколко дни бяха затворени училища,
магазини и подземният транспорт, отменени бяха концерти и
спортни събития, а по улиците патрулираха въоръжени войници.
Трудно е човек да си спомни подобен случай в Европа, включващ
такова прекъсване на градския живот, а и нещата не са
приключили. Абдеслам не можа да бъде заловен при поредица от
полицейски акции, а тревогата в Брюксел ще остане в сила до 30
ноември.

Националното единство не се цени особено от
недисциплинираните белгийски политици дори във времена на криза
- това бе доказано и миналата седмица. Депутат от фламандските
националисти обвини социалистите франкофони, че позволяват
Брюксел да бъде обхванат от “ислямско варварство”. Местни
политици, включително кметът на Брюксел, упрекнаха федералното
правителство за това, че налага такива строги мерки в столицата.
Чужденците също се включиха в “критиките срещу Белгия”, както
ги нарече местната преса. Някога Белгия беше държава без нация,
отбеляза със сарказъм в. “Монд”. Сега тя става нация без
държава.

Част от критиките са пресилени. Белгийската полиция и
разузнавателни служби невинаги работят в синхрон, но това е
положението навсякъде. Приети наскоро законодателни промени
подобряват сътрудничеството. На европейско ниво Белгия
въодушевено настоява за споделяне на разузнавателни данни;
именно страни с по-могъщи тайни служби като Великобритания и
Франция не проявяват желание да споделят информация, въпреки че
и това се променя. Що се отнася до извънредните мерки, без
достъп до разузнавателните данни, накарали белгийските власти да
поставят Брюксел под повишена тревога, е трудно да се прецени
решението им. Но повече от две седмици след като в Париж бяха
убити 130 души, повечето жители на Брюксел със сигурност ще
проявят снизходителност.

От години външните наблюдатели смятат Белгия за умален модел
на Европа: първо, защото тя е олицетворение на мечтата, че
вътрешните различия може да бъдат уредени с федералистка каша;
на следващо място, защото тя е пример за недоверието между
севера и юга. Събитията напоследък предлагат трета гледна точка:
подобно на други европейски страни Белгия изпитва затруднения
пред лицето на вътрешна терористична заплаха. Тук, както на
други места, бюджетните съкращения оставят полицията и
разузнавателните служби с недостатъчни ресурси, включително
хора, които знаят арабски. Служителите по сигурността имат
списък с лица, будещи повишено внимание, който включва около 800
потенциални или действителни чуждестранни бойци, но подобно на
своите колеги във Великобритания и Франция въобще нямат
човешките ресурси, необходими, за да наблюдават всички тях.

Напоследък се отделят повече финансови средства за наблюдение на
хора, които се връщат от Сирия, но за сметка на други области,
будещи тревога сред разузнавателните служби, като
контрашпионажа.

Същевременно Белгия се сблъсква с последиците от своя
неуспех да интегрира големи части от мюсюлманското малцинство.
Справедливо или не, в глобален план Моленбек се превръща в
нарицателно за джихадизъм, но подобни проблеми има в цялата
страна: клоунска (и вече несъществуваща) организация със
седалище в Антверпен, наречена “Шериат за Белгия”, вдъхнови
десетки млади белгийци да заминат за Сирия. Имигрантите и
техните преки наследници са доста по-застрашени от безработица,
отколкото белгийците, които не са мигранти; техните деца имат
слаби резултати в училище. По-голям дял хора от населението на
Белгия са заминали, за да отидат да се бият в Сирия или Ирак,
отколкото от която и да е друга страна от ЕС.

Сега всички сме белгийци

Нито една европейска страна с голямо мюсюлманско малцинство
обаче не е решила проблема с интеграцията. Великобритания и
Франция възприемат различни подходи, но във всяка от тях
множество хора загиват при “местни” терористични нападения. В
Швеция в градове като Гьотеборг има частична сегрегация;
миналата седмица правителството направи остър обратен завой в
своята политика за убежището. Дори Германия, която предприема
собствен експеримент в интеграцията, след като приветства
стотици хиляди сирийски бежанци, се мъчи да приеме, че е земя на
имиграцията, а не на гастарбайтерите (гостуващите работници).
Във всяка от тези и други страни антиимигрантските партии
увеличават обществената си подкрепа в социологическите
проучвания; в някои те са на първо място.

Преди двайсет години главната терористична заплаха в Европа
идваше от регионални сепаратисти. Преди десет години - от
зрелищни нападения на Ал Каида или вдъхновени от нея групи. Сега
тя се превръща в нещо по-разбъркано, насочена е срещу по-меки
цели, организирана е през границите и е свързана с
организираната престъпност и контрабандата на оръжия. (Френският
специалист по екстремизма Оливие Руа говори за “ислямизирането
на радикализма”.) Това повдига неотложни въпроси за властите в
Европа - не на последно място доколко са готови да споделят
разузнавателна информация и данни със своите колеги на други
места, било то в рамките на ЕС или в други формати. Време е да
спрат критиките срещу Белгия. Голяма част от Европа е в същото
положение.

БТА