След планирания "инцидент" по свалянето на руският СУ-24 от турския F -16 в Сирия, се налага да се вгледаме много по-детайлно и задълбочено в развитието на геополитическите процеси. Какво имам предвид:
1. Русия бе "принудена" да се включи в близкоизточните "размирици" и "игри" на САЩ и техните съюзници, защото осъзна болезнената действителност, че скоро ще бъде мишена на инвазия от страна на ИДИЛ. Добре обучени и подготвени за диверсионни актове над 15 хил. мюсюлмани фундаменталисти от тюркски произход изселници от средноазиатските държави се готвеха за военна операция срещу Руската федерация на нейна територия. В същото време се появиха и сведения, че се готвят ракетни атаки от територията на ИДИЛ към територията на Кавказките региони на Русия.
2. Намесата на Русия бе провокирана и от скритото активно участие на Турция и САЩ в създаването и изграждането на ИДИЛ в този вид. За Москва бе ясно, че целта на Турция е да бъде ликвидирана Сирия, от което най-облагодетелствана ще се окаже именно Турция, защото ще се стопира възможността да се създаде втора автономна кюрдска държава на територията на Сирия ( първата е в Ирак). В плановете на Анкара стои въпросът за окупирането и приобщаването на пригранични сирийски територии, където са разположени и воюват сега с правителствените сирийски войски споменатите вече тюркските фундаменталисти, които се ползват от протекцията на Турската държава.
3. Москва е "принудена" да се намеси и по стратегически икономически причини. Ако заложеното в плановете на САЩ , Турция, Саудитска Арабия и др. намерение се състои( чрез ИДИЛ да се ликвидира сирийската държава като се раздроби или подчини) то ключа за арабския петрол и газ най-вероятно ще бъде прибран от Турция, поради най-добрата си географска позиция. Сирия на Асад в този вид- като самостоятелна държава не устройва в икономически план нито Запада, нито богатите на енергийни залежи Арабски държави. А дали амбициите на Турция устройват Запада и Арабските държави, не е ясно. Но е ясно, че Москва, осъзнато и категорично, това не я устройва.
4. Президента Путин използва създалия се геополитически хаос с излизането от контрол на ИДИЛ от ръцете на своите създатели и се намеси във формиралия се геополитически вакуум, разполагайки мощна съвременна военна сила в Сирия. И всичко това на базата на междуправителствен военно-политически договор с Дамаск. Договор, който е в рамките на международното право.
5. Действията на Руската федерация в региона са съгласувани с Иран, Ирак, Китай и срещат одобрението на значителна част от световното обществено мнение, защото са реална стъпка за унищожаване на терористичното фундаменталистко и античовешко формирование ИДИЛ, независимо от опитите на създателите му да заметат следите си и да прикрият съучастието си в това дело.
6. Мигрантската вълна заляла Европа, все по-очевидно се оказва дирижиран процес. В момента в Турция има заложена "бомба" от бежанска вълна от над 2 млн. мигранти. Това е голям "коз" в ръцете на Анкара, защото тя може да го насочва, активира и регулира, според своите интереси. Европа е в шок и до днес не може да реагира адекватно на това. Не защото не знае този факт, а защото няма общ полезен ход, а всяка страна търси "свое решение". В крайна сметка всичко това увеличава значимостта на Турция и умело се използва от Ердоган да влияе и да "държи в шах" Европа. Със своята неадекватност тя прави Турция не съмо енергиен, но и мигрантски хъб. И за благодарност им плати 3 млрд евро.
В заключение: Сваленият руски самолет е послание на Турция: че тя е страна готова на всичко, за да не се позволи създаването на независима кюрдска държава, както и някой да променя турските граници и ще използва всякакви възможности, за да участва в прекрояването на Близкия Изток и Арабския полуостров. Турция се стреми да бъде незаобиколим фактор в региона и ще навлиза все повече в Европа и европейските дела. Но има ли сили да го постигне, това е въпросът? Очевидно Русия, а и не само тя, са наясно с посланието на Турция и най-вероятно ще възпрепятстват всячески това.