Над 100 са вече жертвите (когато статията е публикувана са били 60 - бел.ред.) на атентатите в Париж от 13 ноември, петък. Атаките са дело на най-малко пет човека, които, по разкази на очевидци, са джихадисти.
Терористичните актове: ходът на събитията
Атаките, които явно са били координирани, са проведени едновременно на няколко места, но при използване на различни методи. Те предизвикали първо взрив около стадиона Stade de France, където в същото време се играел мач между националните отбори на Франция и Германия (френският президент Франсоа Оланд се е намирал също на стадиона. Той е изведен от стадиона и малко след това провежда среща с министъра на вътрешните работи Бернард Казаньов.) Засега не е ясно дали в атаката са използвани гранати или друг вид взривни вещества и устройства. Възможно е участието на атентатори самоубийци.
В същото време въоръжени (според официални съобщения с автомати "Калашников") лица откриват огън по пълния в този момент ресторант с камбоджанска кухня, преминавайки край него.
Някъде след около 25 минути въоръжени хора откриват огън на ул. "Шарон". И примерно след час от първото нападение терористите са атакували Лувъра и търговския център Les Halles.
Специалните части на полицията, включително и групи на RAID, светкавично отцепват районите около стадиона и местните ресторанти - става дума за 10-ти и 11-ти окръзи на Париж. Тази част на града е особено популярна сред младите хора и туристите. В концертната зала Bataclan терористите, някои от които въоръжени с взривни устройства, взели над 100 души за заложници.
Събитията в Париж могат да се развият мълниеносно: опит за освобождаването на заложниците може да се случи всеки момент, ако спецчастите преценят, че въоръжените терористи са готови да стрелят срещу хората.
Терористичните атаки в Париж са шокиращи, но не и съвсем неочаквани. Много жители на Франция и други европейски страни са пътували до Сирия, за да се присъединят към групи на екстремистите. Както вече стана ясно след нападението срещу редакцията на Charlie Hebdo, съществува постоянен риск от терористични нападения в самата Европа. Важният въпрос сега е: Дали нападателите са били обучени и са получили помощ в такива групировки като "Ислямска държава" или Ал Кайда? Трябва да е ясно също, че притокът на бежанци от страни като Сирия, усилва многократно риска от внедряване във вълните от мигранти на свои представители с цел да организират терористични актове в Европа.
В обръщението си към нацията президентът Оланд заяви, че Франция ще затвори границите си. Правителството взе решение да задейства план "прехващане" в Париж, за да защити жителите и да залови нападателите. Следващата крачка е да бъдат спрени транспортните средства и да се покрият всички граници, за да бъдат изолирани нападателите. Властите започнаха също така разследване, за да бъдат открити помагачите на терористите. Забележително е, че Оланд въведе извънредно положение в страната.
Политическите последствия
Несъмнено тези терористимни атаки ще имат политически последствия. След пет дни единственият френски самолетоносач "Шарл де Гол" трябва да се отправи към Персийския залив за борба с "ИД" в Ирак и Сирия. От края на септември Франция нанася удари от въздуха в Сирия. Ако се установи, че нападенията във Франция са дело на "ИД" тогава страната ще усили своето участие в операциите срещу исламистите в Сирия и Ирак. При това в момент, когато остановката в Сирия става все по-объркана и в нея се включват нови участници.
От политическа гледна точка нападенията в Париж напомнят на отдавнашните етнически сблъсъци във Франция. В продължение на няколко месеца вниманието бе привлечено от събитията с мигрантите в съседна Германия. Голям поток от мигранти пристигат в Германия от изток и юг, но малко от тях преминават във Франция. В резултат на това Франция не взе активно участие в обсъждането на проблемите с мигрантите, въпреки, че присъства на всички срещи по този повод. При всички случаи терористичните актове ще засилят позициите на тези, които са за затваряне на границите за нови мигранти. Става дума предимно за Германия и Швеция, но също така и ча по-голямата част от Централна и Източна Европа.
След актовете на насилие е възможно популярността на Марин Льо Пен и нейният "Национален фронт" да нарастне. Льо Пен се държеше много внимателно след нападението на Charlie Hebdo, но популярността на партията и започна да се покачва заради антимигрантската платформа на движението. След атаката на редакцията за известно време се покачи и доверието в президента Оланд. Това се обяснява с неговата бърза реакция. Не бива да очакваме обаче повторение на този тренд, нито на предприетите досега мерки срещу терористите. Лидерът на дясноцентристката партия на републиканците Никола Саркози също е известен с твърдата си позиция по отношение на безопасността на французите - той заяви това само преди десетина дни. Предполага се, че той ще вземе преднина пред своя опонент в партията Ален Жюпе, известен с умерените си възгледи по темата. Избирателите, след терористичните нападения на 13 ноември могат да подкрепят Саркози.
"Stratfor", САЩ
* „Стратфор" (на английски: Strategic Forecasting Inc. - „Стратегическо прогнозиране" АД, съкр. Stratfor) е частна компания, която се занимава с разузнавателна и анализаторска дейност със седалище в Остин, щата Тексас, САЩ. Основана е през 1996 г. от американския политолог от еврейски произход Джордж Фрийман, който ръководи неизменно компанията от нейното създаване. Вицепрезидент, ръководител на контратерористичното звено и завеждащ корпоративната сигурност на компанията е Фред Бъртън.
Компанията събира и анализира информация за събитията по света. Информацията идва от медии и други публични източници, както и от собствени източници на компанията. Въз основа на събраните данни анализаторите на компанията изготвят икономически и геополитически прогнози.
