Докладът на Световната банка за България не е първият на тази институция за нас, която наблюдава по този начин редица страни в преход. Ако се загледаме в тези текстове ще забележим, че те се пишат на един много дипломатичен език, но зад последния им анализ за страната ни, макар и с дипломатичен тон, прозират шокиращи изводи. Позитивните констатации в доклада са твърде малко, а негативните следват логиката на една градация, която води до смущаващи тенденции. От Световната банка ни окуражават, че стандартът на българите се е повишил. Но и това е трудно да се приеме, защото в същия документ четем, че 40% от населението ни или както са го написали: „делът на българите в риск от бедност остава висок". Този процент е по-висок, отколкото Икономическият форум в Давос показа за България. Логично е, че и по този показател сме най-бедната страна в ЕС. Не се наемам да коментирам какво точно имат предвид експертите на СБ, когато говорят за повишен стандарт на живот, от една страна, а от друга - 40% бедност. Вероятно те са имали предвид стандарта на другите 60% от българските граждани, но и това не е сигурно, защото, и в тази група има хора, над които постоянно виси заплахата да се сринат по този показател при бедните. Нямам обяснение за това тълкуване - възможно е да има и неточност на превода или наша погрешна интерпретация. Оттук нататък в доклада всички констатации са меко казано негативни, а други - твърде смущаващи предвид още по-неблагоприятната перспектива. Защото липсата на реформи у нас в правната и административна системи водят до прахосване на публичните финанси. И като следствие - липсата на контрол над корупцията, което пък блокира ефективното управление на страната. Почти е казано в доклада на СБ, че публичната власт се упражнява в лична изгода и в полза на частни, корпоративни интереси. Точно в тази част държавата ни се отличава рязко от останалите европейски страни. За съжаление, страната ни започва все повече да се отдалечава по ниво на просперитет и от съседите си, с които доскоро беше сравнявана. Имам предвид не само Румъния, но и Гърция, която преживя тежка финансова криза, но в същото време за нея не се пишат подобни неща. Посочена е и неблагоприятната бизнес среда у нас, а за това пръст има и недобрата работа на регулаторните институции. Като цяло 7 г. след като България бе приета в ЕС продължава да бъде наблюдавана, и е необходимо това да продължава, в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. За нас това е за добре, защото почти е невъзможно на този етап да се постигне такова ниво на реформи, че това наблюдение да отпадне. Във финансовата сфера също не е казано нищо позитивно. Крайно притеснителният пример е сагата около фалита на КТБ - едва ли има нормален българин, който да не разбра за нея. Експертите на СБ са категорични, че рисковете в банковата система остават и допълват аргументите си с доста високото ниво на необслужвани кредити - вече официално се говори за 25%, а колко е реалният процент не е ясно. Процентът на лошите кредити си стои, отчита се, но досега не съм чул някой да е потърсил отговорност за раздаването им. Негативите, изброени дотук са причина и за демографските проблеми, които имаме и тук са най-драматичните изводи в доклада на СБ. Населението на България много бързо намалява и застарява - само за 3 десетилетия нашата страна се е превърнала в третата най-застаряла държава в Европа, а през 2050 г. броят на българите в трудоспособна възраст ще бъде с 40% по-нисък, ако продължат сегашните тенденции. И тук е най-шокиращия извод: ние сме рекордьор в световен мащаб, защото имаме най-големия спад на работна сила в света. Такъв феномен няма никъде другаде! Правителството на България е забавило реформите и виждам, че където и да отвори дори дума за това среща огромна съпротива. По-лошото е, че не виждам сериозна политическа воля да се справим с всички тези натрупани проблеми. Чел съм много подобни доклади на СБ, но в последния за България щрихите са отчетливо негативни. Много от оценките не са новост в него, но никой няма желание да предприеме каквото и да е, за да се промени тенденцията в развитието на страната. По-лошото е, че България не просто застива в статуквото, а деградира. Трудно е да го призная, но е факт - това е цената на отлагането на реформите.
/БГНЕС -----------------
Георги Атанасов, анализатор от Българския финансов форум.
