33% от българите изпитват тежки материални лишения, което означава дълбока бедност, в част от случаите-екстремна бедност, която разрушава здравето на човека, а 21% от съгражданите ни живеят просто в бедност. Такива са цифрите от изследването на НСИ „Статистика на доходите и условията на живот", което е публикувано на сайта на института. Какво означава това? Екстремната бедност, която в момента е ключова за страната ни, означава, че българинът в тази категория не се храни добре, не получава необходимата грижа за здравето си и живее в зле отоплено жилище и стрес. И сега ще кажа нещо, което може да ви шокира, но не отстъпвам от думите си. Животът в мизерия не е нищо друго, освен бавно действаща газова камера. Така мисля аз едно към едно, няма какво да шикалкавим и да замазваме проблема. Данните на НСИ са чудовищни. Ако тази информация се появи изненадващо, за първи път, в една страна от ЕС със загрижени управници, то те веднага биха казали: STOP! Трябва да направим радикална промяна на законовата рамка, на начина, по който действат институциите, радикална промяна и за начина, по който вземаме решения. А у нас това е не просто ситуацията 12 без 5, тя е пагубна за нацията ни. И не трябва да реагираме по модела, по който решихме съдбата на енергийния сектор. Не това имам предвид. Нещата са още по-трагични, защото такива данни не се огласяват за първи път публично. От години е така. Но никой не казва от върховете на властовата пирамида, че се нуждаем от радикална промяна. Все пак, за да сме честни, трябва да признаем, че се правят някакви опити за подобряване на средата за живот у нас, за борба с многоглавата ламя на корупцията и контрабандата, за кражбите на ДДС и източването на държавния бюджет... Но всичко това бледнее и е палиатив пред грозната картина на мизерията в България. Защото мерките са като тънък слой мехлем върху дълбока рана, той я прикрива, но тя си кърви и разраства. Все още сме на последно место по равнище на благоденствие в ЕС и скоро няма да мръднем от него. Все още сме и два пъти под средното ниво на бедност в ЕС. Но всичко това, странно, за управляващите изобщо не е повод за сериозна тревога, което е най-изумителното в такава драматична ситуация. Никой не бие тревога, не виждам изявления на значими политически фигури, които не само да призоват, но и да направят нещо за коренна промяна на стандарта на живот у нас. А задачите са в много посоки. Но съм доста песимистично настроен, защото целият модел у нас е направен така, че богатите да стават по-богати с времето, а бедните – още по-бедни. Този механизъм трябва да се пресече, незабавно. Нека богатите да стават, ако искат, безкрайно богати, нека да имаме повече милиардери, отколкото в САЩ на глава от населението, но не чрез източване отдолу нагоре на доходи и на живот от бедните към богатите, а чрез растеж и принос за развитие. Финансовата система също помпа бедността – лесно се отпускат кредити за замазване на недоимъка и това на повърхността смекчава остротата на проблема. Отлага го, но го зарежда с експлозива на бомба с часовников механизъм. Вместо с бунт българите реагираха на мизерията досега с емиграция, а тези, които не го направиха, особено в по-напреднала възраст, тихо и кротко си отиват от земните „радости". В един по-добър свят – той сигурно е по-добър, защото не вярвам да е по-лош от този, който живеем ние, обикновените българи. /БГНЕС -------- Проф. Духомир Минев, председател на "Европейската анти-бедност мрежа – България".